Силен пулсиращ вятър затрил Паша Христова и още 31 души на борда на Ил-18!

Късно вечерта самолетът Ил-18 с регистрационни знаци LZ­ BES на БГА „Балкан“ рулира към изпълнителния старт, засилва се и… не успява да излети! Загиват 32-ма души от 73-членната българска делегация и екипажа на самолета, потеглили за дните на българската култура в Алжир. Полетът и до днес продължава да стряска със своята мистика, догадки и предположения. В самолета са оркестър „София“ под ръководството на Николай Арабаджиев и танцовата трупа на читалище „Аура“, пише „Телеграф“. Тук е и незабравимата Паша Христова, гласът на България Янка Рупкина от известното трио „Българка“, солистите на оркестъра Борис Гуджунов, Мария Нейкова и други известни музиканти. Предвидено е и участие на младия Христо Кидиков. На борда на самолета е най-опитният екипаж. Командирът е един от асовете, превозил за първи път Тодор Живков през Океана за посещението до седалището на ООН в Ню Йорк, САЩ. Веднага след катастрофата е назначена комисия, която просто изпраща черните кутии за дешифриране в СССР. От там бързо бе получен стандартният за тогава отговор – „негодни за обработка“. Десет години случаят остана неразгадан. Докато един ден…!    При излитане летателната инструкция дава строги ограничения за силата и направлението на вятъра. Дори и при нормални отклонения на кормилата, ако вятърът е пулсиращ и променя рязко своето направление, излитането може да бъде фатално, самолетът се срива на една страна с вирнат нос. Това се нарича „срез на вятъра“, непознато явление и слабо проучено за тогавашните времена.  Разследването Метеорологичната справка за 21.12.1971 г., която получих, беше следната: „Времето е облачно, с вятър от 10 – 15 м/сек, пулсиращ от запад-северозапад! Към 23,30 ч. вечерта е ясно, но вятърът остава! Самолетът LZ-BES се засилва по пистата в западна посока срещу вятъра, който командирът парира с елероните и вертикалното кормило след отлепването. Набира 8 – 10 метра височина, но в следващия момент вятърът рязко променя както силата  си, така и посоката. Командирът се е стараел да компенсира с елероните, противодействайки на вятъра, но това е задълбочило крена наляво. Не може да компенсира с мощност, тъй като двигателите вече са издути на макс. Самолетът започва да пропада, а на пилота не остава нищо друго освен да тегли щурвала нагоре. Челното съпротивление нараства и подемната сила пада. Самолетът се свлича, с ляв крен удря земята и се разбива, избухвайки в пламъци. С това и последният възелът беше развързан!                                                                                                           Места  :  Тромпетистът на оркестъра Иван Данов свидетелства, че в последния момент преди излитането Мария Нейкова и Паша Христова си разменят местата. Паша искала да седне до ръководителя на оркестъра Николай Арабаджиев, за да обсъдят програмата на тържествата. Впоследствие това се оказва фатално за двамата, защото на това място се забива откъснатият двигател и те загиват още на борда. Други загиват от нараняванията си при голямата скорост, изпадайки от предния салон на самолета.                                                                                                                 Спомени  :   „Когато пристигнахме на летището, обстановката ми се стори много потискаща. Страшно тъмно беше навсякъде, както навън, така и в салона на пътниците“, спомня си народната певица Янка Рупкина. Тя помни, че на летището е имало силен страничен вятър и при излитането самолетът се вдигнал тежко и неприятно. Тя за момент се уплашила и извикала „Ще катастрофираме“ към седящия до нея тромпетист. „Секунди по-късно, когато се осъзнах, бях долу на земята. Около мен беше мокро и кално, но бях жива. Имах изгаряния основно по ръцете“. Борис Гуджунов си спомня, че след излитането на самолета единият двигател се забива в корпуса и дава първите жертви в тази зона от салона, сред тях и Паша Христова. „Скочих от няколко метра височина през задната врата и така се спасих“, завършва певецът. Мария Нейкова разказва, че самолетът набрал около 30 метра височина и тогава лявото крило рязко се забива в земята, дере до края на пистата, когато се разбива с „вирнат нос“, обхванат в пламъци.                                                                                                                                                                                                   *Авторът е технически инженер и летец борден инженер на Ан-24, Ан-12, Ил-18, Ту-134 и Ту-154. Главен инспектор на бившата Държавна въздухоплавателна инспекция (сега ГД  ГВА). Основател на звеното за дешифриране на записите от черните кутии.