До Милано и назад при анти европейците!

Много нашенци хванаха към Европа и се трудят там без да мислят за връщане към тъжната действителност у нас. Аз, като смесица между Европейско мислене и нашенски „Булгартабак“ от време на време хващам за Европа, ама бързо се връщам по две причини : 1. Още не е победила концепцията на моите приятели от партия Средна

Европейска класа за повече средно заможни хора и парите ми стигат само за 4-5 дни на Запад. 2. Вече съм на години и никой не ме иска там на работа, а пък и нашенската простотия бързо ме влече обратно, като носталгия! Та грабнахме куфарите, които с „Райън еър“ ще са безплатни за последно и хванахме един от последните им за тази година полети за Милано от Бургас. И за да се убедим, че безплатен обяд няма-вот тебя сюрприз : Резервирах 3 билета за мен, жена ми и малкото ми дете, което навърши 27 години, но от авиокомпанията ги дадоха на различни места през 7 реда, че чак в бюрото  с , което работя се възмутиха! Разбира се на компютъра се появи надпис, че ако искаме да са заедно трябва да си доплатим по 6$ на човек-красота! Още с пристигането на летището се почуствах, като в Европа. Голямо, хубаво и чисто, което е добра визитка за Бургас. Цените в самолета са Европейски, ама който не харесва да си стои на село край реката с опъната черга и безплатен липов чай. Още с пристигането те канят в хубав автобус с климатик, който срещу скромните 5 Евро на човек те кара за един час до Централната гара на Милано от , където можеш да отидеш  до където си искаш в града и Цяла Европа. Решихме, че като е гарга ще е рошава и отидохме към такситата-хубав ход, щото с тези 4 куфара по лабиринтите на метрото ще е изтезание! Шок-опашката бе по-голяма от нашите при Бай Тошо за банани по Нова Година! Добре, че вървеше сравнително бързо и чакахме около 25 минути. Десет пъти пътувахме това разстояние и десет пъти ми взеха различна цена : от 7 до 12 Евро! „Само“ за 10 Евро и сме в малкия но чист и хубав хотел в партера на , който ми се усмихна мустакат набор от турски ресторант-събрахме се! В Милано няма кой знае колко за гледане, но нямаше как да не видя оригиналните магазини на модата. Даже , като се снимах пред любимата ми марка „Версаче“ предизвиках интерес от собственика. Показах му, че на ризата ми има етикет Версаче и той каза, че такива не е продавал. Ако знаех италиански щях да му обясня , че момчето на битака в Бургас ме уверяваше, че ризата е „орижинал“, щото тая седмица само такива етикети им носели от Турция! Доволен съм , че единия ден отскочихме до Генуа заради втория по големина аквариум в Европа, който доказа големината си-26 Евро билета на човек! Иначе да гледаш акулите над главата си е интересно!Впечатлих се и от тяхното БДЖ -Трен Италия.     

По новите от Intersiti влакове на Freciabianka бяха по луксозни и несъмнено по-удобни от самолета. Движиха се без шум и тракане с 150 км. в час, а могат и с 250! В Милано няма как да не опиташ Италиански сладолед-много е вкусен, ама не и за мен! Жена ми си избра от кои разновидности да и сложат, а аз лекомислено казах на сервитьорката да ми поръча по неин вкус и сбърках. Все едно на пазара у нас да оставиш непозната продавачка да ти сложи кило домати и да занесеш в къщи доматен сос! Жена ми хапна вкусен сладолед, а на мен сервитьорката ми донесе замразени плодови боклуци, ама аз си бях виновен! Дали тя това харесва или ми набутаха това, което не върви не знам. Единственото ми утешение беше, че момичето беше хубаво и работливо! Нито за миг не я видях да си „чеше“ телефона или да пуши цигара-нещо, което у нас не ми липсва. Разбира се там тя обслужваше 12 маси на , които клиентите се сменят често. А ми казаха, че заплатата е от 1100 до 1500 Евро-който иска да бачка здраво да тръгва! Отделихме и един ден за Лаго ди Комо. Аз, като израснал на морето не се впечатлявам от по-малки гьолове, но езерото беше красиво. Настроение създаваха и двама далечни братовчеди на мои познати от Столипиново, които показаха завидни познания в рок музиката с, което си заслужиха от мен 1 Евро-скромно, но от сърце, пък и те се зарадваха! Радост доставяше и един ентусиаст в метрото, който залагаше само на хитове и заради, който се разделих доброволно с още едно Евро-художествената самодейност ми е в сърцето!  Разбира се да отидеш в Италия и да не хапнеш пица е кощунство. Спазвайки тази максима, моите хора не пропуснаха да опитат различни творения на Италианския специалитет за бедни. Искам да кажа, че самата пица е измислена от бедни италианци, които са слагали да пекат тесто и каквото има в къщи отгоре! Аз също опитах, но от пиците на жена ми и синът ми, защото бяха големи и да не им стане тежко. Прекарването със сладоледа, обаче беше нищо в сравнение с „дръвцето“, което гризнах с една вечеря! Знаейки, че ще клъвна по едно парче от техните пици си поръчах свински стек и отделно едно Ризото със зеленчуци. Не понасям вегетарианството, ама добре, че беше ориза! Стека изглеждаше много сочен и апетитен, ама беше почти суров. Сетих се за предаването на шеф Ангелов и думите : „Риър, мидъм и уелдъм“, тоест : алангле, средно изпечено и добре изпечено, които набиваше в „канчетата“ на своите готвачи!  Като взех менюто видях, че тези думи са изписани, ама кой да гледа-аз съм посочил точно „риър“. На принципа пениш се не пениш-колкото можах дъвках, ама добре, че беше оризът. Когато дойде време да тръгваме обратно се сетих, че пак ще се ядосвам с нашенците от ГЕРБ. Като се върнах от Женева предложих на Общ. Съвет в

Бус линиите да се разреши и движението на таксита-там така беше. Ей тия шапшали от девет дерета вода донесоха и не го приеха! Основния довод беше, че нямало знак за Бус и Такси! Е сега в Милано специално гледах и никъде не видях такъв знак-просто на лентата си го пише Бус и Такси и хората си го знаят. Хората, ама аз се връщам в Бургас-при ГЕРБ!  Ангел Божидаров.