Илиян Василев: Олигарсите управляват казуса ЧЕЗ

Всеки, който работи в енергетиката, знае, че Теменужка Петкова не е фигурата, която може еднолично да реши такъв въпрос. Точно обратното, нейното име остана някак странно незамесено в задкулисни схеми – нещо, което не може да се каже за много хора на високи постове в енергетиката, в министерството и в парламента.

Най-голямата критика тя отнесе от приближени кръгове в ГЕРБ и „приятелски“ огън от парламентарната група. Опозиционните атаки на БСП, като правило, бяха тясно координирани с противниците ѝ в ГЕРБ. От доста време дори се знае името на човека, който трябва да я замества.

При степента на олигархизация на властта и на целия сектор, идеята човек от третата или n-та редица в бизнеса, която госпожа Гинка Върбакова заема по силата на сегашния ѝ бизнес, да вземе топ компания, при това електроразпределителна, е със степен на вероятност равна на това метеорит да ви удари, т.е. никаква.

Тук пиарът и най-вече отклоняващите вниманието маневри на задкулисието работят на пълна пара – това било „частна“ сделка !? Нищо че от едната страна е чешката държава като собственик, а от другата българската държавата на бариерата. Очевидно в ход е подготвен отдавна план, който се осъществява от дълго време и сега пускат пиар машината.

В случая не трябва да зная къде и кога, но е сигурно, че е потърсено и получено съгласуване с премиера Борисов, който е дал „зелена“ светлина. Той пък на собствена глава без да „изчисти“ сделката с Доган, Пеевски и особено със силните в сектора играчи, няма да тръгне да прави „на баир лозе“. Защото става въпрос за контрол върху милиард и половина лева паричен поток, а сам играч – политик или олигарх не може да действа. Дори не коментирам вица тук –  госпожа Върбакова да е „краен собственик“.
Това че Борисов без никакво забавяне жертва лоялната му Петкова, само издава нервност и предварителната подготовка. Официалната причина за това, че тя познава „крайния собственик“ е смехотворна – това е линия на атака по-скоро вътре в ГЕРБ, а не извън. На този принцип българската политическа класа и бизнес елит просто не трябва да припарват до власт. Примерно господин Сидеров, който призна тези дни че познава всички големи бизнесмени. В случая Борисов преигра защото жертва рано и без особен смисъл „бушона“ си. Излезе под прожекторите прекалено рано, привлече светлината и огъня на цялата критика върху себе си. Обикновено до този момент, предпочиташе да чака в удобна самоизолация, зад кадър, докато дойде сгоден момент и остане явно печелившото решение. Сега никакви призиви за разследвания на ДАНС, на прокуратура, никакви дежурни щитове като европредседателството не помагат. Много от триковете вече са прилагани и не могат да впечатлят никого.
Няма как да впечатлите нормална банка с качеството на управлението, след като фирмата няма история и няма операции на подобно равнище.
Едно е сигурно – Петкова е последният човек, който може да бъде държан отговорен, респективно да бъде принуждавана да си подава оставката. Но тя упорства в лоялността си към премиера отвъд границите на разумното.
Вариантите за нейн заместник са повече от един – освен от „дрийм тийма“ на Делян Добрев – той вече го обозначи – има и вариант Борисов да добави министерството на енергетиката към вицепремиер Дончев. Така поне ще има приемственост.
Цената на тази сделката непрекъснато нараства, а заедно с това и вероятността тя да се не се състои. И ще остане само оставката на Петкова.