Чест и достойнство на „Плас Пигал“

Думите чест и достойнство са присъщи само  за истинските мъже и професионалните проститутки. При достойните мъже  важи правилото казана дума – хвърлен камък! При професионалистките принципът е: платена сума – надута свирка! Навремето едно „Вице“ ми гостува в предаване и стана дума за тези неща. Винаги ще помня разказа за дядо му, който е казвал: стиснати ръце – сключен договор! Дори и по-късно да не си убеден, че печелиш, важи поговорката: „Дума съм дал!“ Те сега и много от убийствата стават заради взети пари, но неизпълнени обещания, особенно, когато взелият се прави на луд и не ще да ги връща. Понеже за умрелите „или хубаво – или нищо“ няма да говоря, как държавен служител на заплата кара скъп джип БМВ. Това е разликата между ония времена „Дума съм дал“ и сегашната „Джендерастия“. Някои от нещата ги въведе „Царят на Републиката“ – Негово Величество 800 дни. Пита го Тицин: -Ваше Величество, колко е часът? Отговор: – Благодаря, не съм гладен. Той въведе и номера: „Арабишен фокус-гросен ди трик“ Подаваш оставка, но за съжаление не ти я приемат и продължаваш да се мъчиш в парламента. Мъка! Дори и след решението на

Конституционния съд пак се правиш на роднина от Хасково. Явно и колегите му  разбират гротеската и го защитават, ама свенливо и гузно, засега! Как да говорим за чест и достойнство, когато същият „мъж“ стоеше, като символа на Брюксел, пред „вълците“ от трите ЕРП-та при големите сметки за ток, които  ни нахулиха и, които свалиха правителството. Въпросът е сега какво да правим. Аз предлагам два варианта. 1. Да изпратим нашите „Първи мъже“ на специализация в „Мулен Руж“. 2. Да построим в София копие на “ Плас Пигал“ – като атракция.  Вие кой вариант избирате?                                                                                                                                                                                                         Поразяващата уста.