Сделката за ЧЕЗ – нагласена, но законна! Всички са доволни-само Корнелия-не!

За сложните проблеми обикновено обясненията са прости – и това се отнася за цялата „мистерия“ около придобиването на дружествата на ЧЕЗ България от доскоро непознатата г-жа Гинка Върбакова.
Нека се поставим на мястото на ЧЕЗ – искам да изляза от Източна Европа и да прехвърля бизнеса си изцяло в Западна Европа. Такава е стратегията на фирмата от десетина години.
Искам да продам бизнеса си в България, но това да не опетни името на фирмата ми, т.е. бизнесът, който ще продам не трябва да се сгромоляса веднага след прехвърлянето.
Така продавам първо „ТЕЦ Варна“ без риск за репутацията – той без друго не работеше. Трябва да продам големия си бизнес – електроразпределението и търговията с ток. Поставям си две цели – максимална цена на продажбата и второ лоялен купувач, който няма да срине предприятието на втория месец и по този начин да опетни репутацията ми на международния енергиен пазар, с което би попречило на влизането ми в по-богати държави.
Започвам търг за активите в България, на който се явяват половин дузина фирми. Някои са с тъмно минало, други са несигурни, трети изобщо не познавам: Енерго-про (чешка фирма, но тази сделка ще бъде спряна от КЗК за монопол), фирма на Ковачки (несигурен играч със спорна репутация и много задължения), фирма на Бобокови (с добра история, но непознати), и още няколко турски, индийски и други чуждестранни фирми със съмнително минало и бъдеще. 
И Гинка Върбакова. Собственик на няколко фотоволтаични парка от България, но със сериозни препоръки!
От кого? От металургичният магнат в Чехия Зденек Земек. Металургията е свързана с огромно потребление на енергия. Няма как собствениците на ЧЕЗ да не са в близки отношения с един от най-големите си клиенти в Чехия. Все едно Валентин Златев да не познава шефовете на Лукойл, откъдето взима горивото, което продава на бензиностанциите си. Все едно Марешки да не познава Домусчиев, от когото купува част от лекарствата си. Все едно Корнелия Нинова да не познава Георги Гергов – основния спонсор на кампанията й.
От историята на фирмите на Върбакова се вижда, че Зденек Земан е осигурил близо 80% от парите, необходими за фотоволтаичните паркове на Инерком преди повече от 10 години. След изграждането и пускането в експлоатация, парите са върнати коректно и дяловете на Земан са прехвърлени на Върбакова. Няма как за това време да не са си установили лични отношения на лоялност и доверие – все качества, които ЧЕЗ търсят в бъдещия си купувач.
Тук идва въпросът „Откъде ще дойдат парите?“ Бизнесът на Върбакови е прекалено дребен и покрива едва около 5% от цената на сделката. Явно е нужен банков кредит от „международна банкова институция“ (което г-жа Върбакова твърди непрекъснато), която няма да отпусне кредита заради Инерком, а заради ЧЕЗ.
Защо ще отпусне кредит от около 300 млн. евро?

В качеството си на председател на временната комисия за оценка и контрол на енергетиката на България 2015-2016 г., установих безспорни факти на „аутсорсване“ (възлагане на изпълнение на услуги и дейности на чужди фирми – чешки) от „ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“, с което се увеличават разходите и се скриват истинските печалби от дейността. За този и други подобни факти съм изпратил доклада на прокуратурата още през април 2016 г.
Реалните финансови разчети на ЧЕЗ лесно могат да убедят всяка банка, че техните 300 млн. евро ще бъдат върнати без проблеми за 20 години дори при днешната цена на тока. Гарант за това са както споменатите добри печалби от дейността, така и евентуални скрити договорни гаранции от продавача.
За да е сигурен контролът върху дружеството след неговата продажба, преди 20-тина дни за шеф на Съвета на директорите на „Инерком-България“ беше назначена г-жа Милена Стоева – един от най-високопоставените и верни на ръководството мениджъри на ЧЕЗ. Това се случва 7 дни преди ЧЕЗ да обяви избрания купувач!
Да, така е – сделката е нагласена, но не е незаконна. ЧЕЗ искат да продадат дружеството си в България за много пари на човек, който няма да го съсипе – затова самите те намират човека и самите те намират парите. Въпросите остават около участието на руснака и грузинеца, ако то изобщо е реално. Но не трябва да забравяме, че грузинският бизнесмен има мащабен бизнес в България, отдавна е крупен клиент на ЧЕЗ България и като нищо може да е видял в тази сделка възможност да вложи част от авоарите си у нас. Ако всичко това е така, предложението на премиера Борисов държавата да участва с дял в сделката просто ще даде допълнителна увереност и гаранция на международната банка – в което няма нищо лошо.

Получаваме потвърждение и на твърденията на Върбакова, че зад сделката стои сериозна банкова институция, че тя е крайният собственик на фирмата и че не познава никакви политици с изключение на министър Петкова (за какво й е, след като познава ръководството на ЧЕЗ?!).
Дали няма да излезе, че Върбакова не лъже, но скрива част от информацията за нагласената от самите ЧЕЗ сделка и банката-кредитор? Все пак, да не забравяме, че това е търговска тайна и че Върбакова можеше да откаже да бъде подлагана на разпит. Семейство Върбакови ще получава достатъчен дивидент за собствеността си, многократно по-голям от приходите от досегашния им бизнес. Така че и техният интерес е гарантиран.
Разпалената от БСП медийна истерия, всъщност само допринесе за допълнително объркване, паника и затрудни адекватната реакция на българската държава в тази сложна ситуация.
И за да не стане като с декларацията на НФСБ срещу Ска Келер, дебело подчертавам, че това е моя лична позиция и не ангажира правителството по никакъв начин.              Публикуваме сериозния анализ на Вице Премиера без редакторска намеса( опазил ни господ!) от неговата страница във фейсбук, защото в Капитан се виждат всички гледни точки.