Вместо с идеи за развитие кампанията върви с глупаво оплюване! Еми прости сме!

Сглобка, некоалиция, пудели, кой на кого сядал в скута са само една малка част от цветния език на депутатите от 49-ото Народно събрание. Според изследователи речевата агресия на народните представители никога не е била толкова изявена.

„Тъжно е, когато една нация е стигнала дотам, че непрекъснато да коментира своите политици през речта, през обидата, през низкото, през онова, което ни показва, че сме израснали достатъчно, за да общуваме помежду си достойно и да изразяваме един богат свят.

През последните години най-силно като че ли тенденцията към речева агресия прави впечатление на тези, които наблюдаваме българската политическа реч. Тя е белег на слабо възпитание“, заяви езиковедът доц. Владислав Миланов в студиото на „България сутрин“.

По негови думи този тип говорене, употребявайки нецензурна лексика и жестове, е станал модел в обществото и е възможно да доведе до това децата да използват речева агресия.

„Тези думи идват от опита да бъдат оригинални от една страна, а от друга обаче тежко се сблъскват с недостатъчната езикова компетентност. Оттам се раждат едни метафори и изразни средства, които като цяло са присъщи на уличния език и ниския регистър. Стремежът към оригиналност невинаги е добър съветник.

По-добре е човек да бъде умерен и незабележим, но пък изряден и поддържащ се към нормата, за да не се супермаркетизира езикът, до степента, в която се е супермаркетизирал в момента“, отбеляза езиковедът доц. Диляна Денчева пред Bulgaria ON AIR.

Според нея обществото губи чувствителност към употребата на този начин на говорене от политиците и изгражда известна търпимост към тях, което не е добре. Тя посочи, че е необходимо да има съответна реакция било то от журналисти, езиковеди или хора в обществото, към този тип говорене, за да не изпаднем все повече в този стил на комуникация.

„Речта на политиците, било то от парламентарната трибуна, било то в предизборна кампания, винаги е изобилствала от клишета. Те използват шаблонните изрази като едно много удобно езиково средство, зад което да се скрият.

Този похват на политиците – казват много, но когато говорим за съществено съдържание, то всъщност се губи“, коментира езиковедът Антоанета Начева.

Тя отбеляза, че сега на прага на предизборната кампания ще станем отново свидетели на този тип грубо и ниско говорене.