Велики четвъртък! Какво повелява традицията?

Българската православна църква отбелязва Велики четвъртък – най-важният ден от Страстната седмица. Той е свързан с Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

Преди вечерята Исус Христос умил краката на апостолите и казал: „Не дойдох да служа, а да послужа“, с което им предал най-ценния урок – за смирението. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Исус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.

Велики четвъртък крие много символика. На този ден според народните обичаи не се работи и се извършват много обреди, най-важният от които е боядисването на яйцата. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

Първото червено яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата , за да носи късмет, здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят различни наименования – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 година.