В Куба чакаха 75 години светлото комунистическо бъдеще, а дочакаха пълен мрак!

Система, която се срива отново и отново

На 16 март цялата страна остава без електричество. Държавната компания „Unión Eléctrica“ потвърждава пълен срив на енергийната система, засегнал близо 10 милиона души, съобщава El País. Това е шестият подобен случай за година и половина, и още едно доказателство за нестабилността на инфраструктурата.

Електроенергийната мрежа на Куба е изградена върху остарели мощности от съветската епоха и работи при постоянен недостиг на ресурси.

Когато един ключов обект излезе от строя, последствията се разпространяват бързо и оставят големи части от страната без ток за часове или дори дни.

Възстановяването е бавно и несигурно, а нови сривове следват почти веднага. Данни на Reuters и Associated Press показват, че подобни прекъсвания се повтарят само дни след предходните, което прави електроснабдяването непредвидимо.

Горивото като липсващото звено

Кризата в електроснабдяването не може да бъде разбрана без проблема с горивото. Куба произвежда едва около 40% от необходимите енергийни ресурси, и разчита на внос, който през последните месеци рязко намалява.

Заместник-министърът на енергетиката Аргелио Абад Виго признава, че страната е прекарала три месеца без доставки на дизел, бензин и втечнен газ, съобщава Reuters.

Този недостиг има пряко отражение върху ежедневието. Транспортът практически спира, защото няма гориво. Полети се отменят. Работното време в предприятията се съкращава. Доставките на храни и стоки се нарушават. Дори събирането на отпадъци става проблем, защото камионите не могат да излязат на път.

В същото време външният натиск се засилва. Администрацията на Доналд Тръмп ограничава доставките на петрол към Куба и заплашва със санкции държави, които продължават да изнасят гориво за острова.

Според кубинските власти това представлява „енергийна блокада“, докато Вашингтон защитава мерките като част от по-широк натиск върху политическата система на страната.

Настоящата криза в Куба не може да бъде разбрана извън нейното политическо минало. След революцията от 1959 г., когато Фидел Кастро поема властта и установява социалистическа система, страната се превръща в ключов съюзник на Съветския съюз.

В продължение на десетилетия Куба разчита на евтин петрол и икономическа подкрепа от Москва, което позволява изграждането на индустрия и енергийна система, зависима от външни доставки.                                                                                    След разпадането на СССР през 1991 г. страната изпада в дълбока икономическа криза, известна като „специалния период“, а зависимостта от външни партньори остава.

Зад тези процеси стоят конкретни човешки истории, които показват реалната цена на кризата. В интервю за NPR кореспондентът на CNN в Хавана Патрик Опман описва ситуацията като „хуманитарна криза в реално време“.

По думите му хората прекарват по-голямата част от деня без ток, храната им се разваля, а горивото е толкова скъпо, че често надхвърля годишния доход на държавен служител.

Липсата на електричество означава и липса на вода, тъй като помпените системи не функционират. В много квартали водоснабдяването е ограничено до определени дни, а ако тогава няма ток, хората остават без вода за още по-дълго. Улиците се пълнят с отпадъци, защото няма гориво за сметосъбиране, което създава риск от здравни проблеми.

Социалното напрежение постепенно излиза на повърхността. В различни части на страната хората започват да изразяват недоволството си чрез така наречените „cacerolazo“ – протестни действия, при които се удря по тенджери и тигани.

Това е позната форма на протест в Латинска Америка, но в Куба носи риск от арести и репресии.                                                                                                                    Обаче гладният и отчаяният няма какво да губи! Започнаха и палежи на офисите на управляващата комунистическа партия!

Животът на хората, които всеки ден се съобразяват с едно основно условие: дали ще има ток.