Тетяна Станева за ФрогНюз : Всички в Украйна са наясно откъде идва писмеността, докато Русия не признава българския корен!

Това каза Тетяна Станева – бесарабска българка, журналист, организатор на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ и режисьор на филма „Писма от Украйна“, който гледахме по-рано през 2024 година. 

На 24 май – денят на българската писменост и нашата култура, говорим с нея за българския език. Говорим за изучаването му е Украйна, за честването на 24 май и паметниците на Св. Св Кирил и Методий там, за украинските българи, които идват да учат висше образование у нас. Говорим още за връзките между двете страни, които проследяваме като много дълбоки, искрени и позитивни. Говорим и за руска пропаганда, защото дори и в празничен ден, Кремъл продължава да трови съзнанията ни.

„На територията на Украйна, която се контролира от Украйна, включително цяла Бесарабия и моето село, там продължава както си беше – моята дъщеря и децата в българските села два пъти седмично учат български език по програма. Отделно има неделни училища, на които учениците ходят допълнително. Там учат не само езика, но и география на български, история на България“, посочи тя.

„Ако преди 1-2% от бесарабските българи отиваха да учат висше образование в България, то сега 1-2% остават в Украйна. Останалите заминават за България. Децата отиват да учат в България, първо, защото искат да се учат нормално. Без сирени“.

„В момента ние проливаме кръв за нашата свобода. Думите “Свобода или смърт” са ни ужасно близки. Свободата наистина е религия за украинския народ. Някои казват, че ако Путин беше нападнал България, България нямаше да се бори, щеше да се даде без бой. Аз не вярвам в това. Вярвам, че тези хора, които от малки възпяват герои като Райна Попгеоргиева, няма как да се дадат. Няма как свободата да не е религия и за България, както е за Украйна“.

Ето и цялото интервю:

Поводът на разговора ни е 24 май – денят, в който празнуваме българския език, празнуваме писмеността и културата си. По какъв начин украинските българи и въобще украинците отбелязвате този ден?

Преди войната, преди пандемията дори, винаги имаше прием в българското консулство в Одеса и в българското посолство в Киев. Цялата диаспора, всички българи се събираха. Имаше чествания, храна, програма. Особено в Одеса – там винаги имаше концерти на този ден, полагане на цветя при паметниците на Кирил и Методий. Такива има и в Одеса, и в Киев.

Единият паметник в Киев, на Михайловския площад. Там светите братя са заедно с княгиня Олга и Свети Андрей. Там се намират още Министерството на външните работи на Украйна и Михайловската църква.

Сега на Михайловския площад има изложба с рашистки танкове, има различни надписи, например “Путин е зло”, има народно творчество, съвременен фолклор. Княгиня Олга пък е облечена с бронежилетка. Вторият паметник в Киев е на територията на Печерската лавра и е абсолютно копие на оригиналния паметник в Мукачево, Западна Украйна.

Св. Св. Кирил и Методий на Михайловския площад в Киев

Св. Андрей, княгиня Олга и Св. Св. Кирил и Методий

Св. Св. Кирил и Методий и пленена руска техника

Много паметници на Кирил и Методий имаме и този ден също се чества в Украйна. Наречен е обаче малко извратено. Нарича се Ден на славянската писменост, което е остатък от съветско време. Терминът “славянска писменост” и “старославянски език”, който всъщност е старобългарски, затрива паметта за историята откъде всъщност идва писмеността.