Сова Харис : Четворната коалиция беше по-добрият вариянт! Българите не разбират, че ЕС защитава нашите искания спрямо Македония!

По въпроса дали правителството на четворната коалиция трябваше да продължи да управлява страната или да слезе от власт, общественото мнение у нас е разделено на две големи групи. Разделението в обществото ни е радикално и това предвещава много остър политически сблъсък при провеждането на очертаващите се извънредни парламентарни избори.

Сред електората не се наблюдава готовност за революционна вълна в посока на някоя от противопоставящите се страни. Все пак известен превес в началните позиции има на страната на „Промяната“ (43.6%) срещу 36.9%, които считат, че правителството е трябвало да слезе от власт.

Това сочат данните от експресно телефонно проучване, представително за пълнолетното население на страната, стратифицирано по местоживеене, с квота по пол и възраст, проведено от СОВА ХАРИС в периода 23-25 юни 2022 г. сред 808 български граждани. Изследването е по поръчка на Dir.bg. 

Графика: Дир.бг

Подобно съотношение регистрираме и по отношение на подкрепата за протестиращите в полза на едната или другата страна – 44.1% симпатизират на „Продължаваме Промяната“, а 33.4% са настроени срещу тях.

Графика: Дир.бг

Готовност да вземат участие в протести, подкрепящи политиката на „Продължаваме Промяната“, имат 31.4% от гласоподавателите, докато „срещу“ биха протестирали 21.8%.

Графика: Дир.бг

Графика: Дир.бг

Предимството на „Продължаваме Промяната“ се изразява и в това, че привържениците й са концентрирани в София и големите градове, което улеснява тяхната организация и осигурява много по-голяма видимост на техните прояви. Разбира се, надмощието в предизборната дискусия ще премине през чуваемостта на тезите на противостоящите страни.

Международната обстановка, инфлацията и отношението към войната в Украйна ще имат голямо значение. Знаем, че и в партньорските ни държави се води гореща дискусия за това, дали да се иска незабавно прекратяване на военните действия и преминаване към преговори с Русия или да се продължи войната с цел Украйна да направи обрат и тогава да се преговаря при влошени условия за Русия.

Ясно е, че при първия вариант Украйна ще трябва да се примири със загубата на територии от своята държава, но доколко е реалистичен вторият вариант и доколко увеличаващите се жертви и разруха ще влошат ситуацията. Засега за първия вариант, който е по-умерен, се ориентират големите икономики в ЕС като Германия, Франция, Италия, докато за втория вариант са Полша, Балтийските страни, подкрепяни от САЩ и Великобритания.

У нас ръководството на „Продължаваме Промяната“ напусна по-умерените центристки позиции и се ориентира в крайно дясно, където е и „Демократична България“. Това оставя свободно центристкото пространство, което е най-значимо електорално и където вероятно ще се настани партията на бившия служебен премиер Стефан Янев. Очертава се възможност и ГЕРБ да възстанови част от изгубените си позиции в центъра. Голяма тежест в този сектор има президентът и неговото влияние би могло да има съществено значение при ориентацията на избирателите.

Системните партии ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС ще разчитат на излъчването на стабилност. Връщането на възможността да се гласува и с хартиена бюлетина е фактор, който може да увеличи подкрепата за тях. След последния непопулярен ход „Има Такъв Народ“ се превръща в електорален донор основно на „Възраждане“, „Продължаваме Промяната“ и „Български възход“. Присъствието на бившите шоумени в следващия парламент е малко вероятно.

Графика: Сова Харис, Дир.бг

Отзвукът от спора ни със Северна Македония се очаква да позаглъхне. Със сигурност някои от участниците в изборната надпревара ще го поставят на централно място. В сегашната ситуация изглежда изненадващо, че по-голямата част от избирателите възприемат френското предложение като по-изгодно за западните ни съседи (39.9%), отколкото за България (24.0%). Това показва, че широката аудитория засега гледа на въпроса като на футболен мач (по френски) и за нея е важно кой ще се наложи, а не какви са перспективите в по-далечно бъдеще.

Фактът, че ЕС в дългосрочен план ще се превърне в гарант на повечето искания на България, не се разбира и оценява от обществеността. Ясно е, че е наложително политиците ни да формулират в какво се състои българския национален интерес. Това ще създаде условия упражненията по темата на всякакви псевдопатриоти да бъдат разобличавани като несъстоятелни в духа на XXI век.