След сушата ядем боб, от Китай и Египет но с етикет „български“!

В средата на миналия век у нас се отглеждат близо 600 хиляди декара с фасул. „В края на 90-те години заетите площи са между 250 и 350 хиляди декара. През 2000 г. площите рязко почват да падат, като през последните 5 г. в цяла България те варират между 13 000 и 21 000 дка“, разказва проф. Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт.

Българинът консумира средно по 4-5 килограма боб годишно, но 90% от него е внос, отчитат от бранша.

Жекова споделя, че като потребител би искала бобът, който приготвя, да е от тазгодишната реколта, а не да е стоял по борсите и складовете. Тя обяснява, че за дългото съхранение се изисква и използване на препарати.

Всепризнати са и вкусовите качества на нашенския боб. Той се селектира в Добруджанския земеделски институт.

Киряков обяснява, че има огромно търсене на фасул, на което не успяват да отговорят заради ниските добиви.

„При оптимални условия добивът е над 100 кг/дка, а в добра година и над 200. Миналата обаче не беше такава за производителите”, допълва той.

Експертката посочва, че годината е трудна за бобовите растения. Причината – жегите. „Имаше колеги, които успяха да ожънат по 20 килограма боб на декар. Така реално няма как да платиш разходите”, допълва тя.

По данни на Министерството на земеделието и храните в област Добрич миналата година площите с боб са били 3650 дка. През настоящата са едва 400.

Себестойността на килограм боб за миналата година е 2,50 лв., изчислява селекционерът. А Радостина допълва, че цената при производителя винаги е по-ниска, отколкото в големите вериги. „Цената на българския боб при нас – производителите, беше около 3,50-4 лв.”, допълва тя.