След 30 години на Господ братовчед му е българин! България – Грузия 2 : 1 !!!

България преживя истинска катастрофа в квалификациите за Мондиал 2026 — пет мача, пет поражения. Първо „лъвовете“ бяха разбити у дома от Испания с 0:3. После дойде гостуването в Грузия, където загубихме с 0:3.

В третия мач Турция ни унизи с 1:6 у нас. След това в Испания, във Валядолид, отстъпихме с 0:4. И накрая, при визитата в Турция, допуснахме още едно… достойно поражение – 0:2. Много е болезнено да се пишат такива изречения, повярвайте ми.

Но в последния мач, вкъщи, на „Васил Левски“, България показа, че може да има и друго лице – лице, което се бори, въпреки тежестта на всичко, което остава зад гърба ѝ.

Нашите удариха Грузия с 2:1 и за първи път от много време насам, видяхме звезди, като Хвича Кварацхелия да се държат за главата от безпомощност какво да направят в двубоя, за да сътигнат до трите точки.

Дали тази победа е значима? След дългата серия от поражения, „трикольорите“ записват успех и прекъсват негативна серия, каквато не са усещали от месеци – 368 дни, ако трябва да съм точен.

Източник: startphoto.bg

Това не променя особено ситуацията на българския футбол, но е един малък и скромен жест на достойнство, на национална гордост, който не може да се омаловажи.

Тези квалификации бяха като две страници от една и съща книга, но с коренно различна атмосфера: първата – мълчалива и тежка, в която отборът бе разбит, без идея, без импулс. Втората – шумна, изпълнена с емоция и с тихо, далечно ехо на надежда.

И все пак, ако България иска да се вдигне от прахта и да не повтаря тези болки, тя трябва да направи повече от празни жестове. Има нужда от стабилна визия, от структури, от увереност, че този успех не е просто последен аплауз, а началото на нещо друго.

Пред България стои задача, която няма да се реши с едно чудо или с поредна промяна на треньора. Нужни са по-дълбоки решения: ясна стратегия за развитие, последователност в подбора, работа с младите, инфраструктура и визия, която не се сменя през няколко месеца.

А вероятно най-важното е клубните отбори най-накрая да вложат болезнено много средства в школите си, които отстрани изглежда, че са в забвение.

Правилото за четиримата българи в състава се прие добре сред футболната общественост, но точно отборите, на които всички ние разчитаме да създадат големи таланти – Левски, ЦСКА и Лудогорец решиха, че не искат да го спазват. Точно пък те…!                                                                                                         На кого да се разчита тогава за правилното обучение и подготовка на децата за големия футбол?

Източник: startphoto.bg

Ако тези елементи бъдат поставени на място, България може да започне да изгражда ново поколение, способно да се конкурира, а не просто да оцелява.

В краткосрочен план трудностите вероятно ще продължат — няма бърз лек за годините на застой. Но в средносрочен и дългосрочен план България има шанс да стъпи на по-здрава основа.

Футболисти с потенциал не липсват! Бъдещето няма да се промени само от надежди, но може да се промени от работа и постоянство. Националният отбор е в труден момент, но ако промяната бъде планирана, последователна и подкрепена от цялата футболна система, има реален шанс следващите години да донесат постепенно възстановяване и малко по-силни поводи за национална гордост.