Скандално, но няма изненадани : Русия се погрижи за Цветан Василев, окончателно го покри в Сърбия!

Сърбия окончателно е отказала да върне на България избягалият и укриващ се в Белград вече осма година финансов фараон Цветан Василев. Нещо повече, западната ни съседка му е дала статут на „политически бежанец“, защото в София щял да бъде подложен на мъчения, на нечовешко и унизително отношение и прочие още глупости, както и щял да бъде преследван заради политическите си убеждения.

Жив да го ожалиш горкия Василев, а и откровена подигравка с целия Европейски съюз, в който според сърбите явно изтезават арестанти с електрически ток, вадят им нокти или ги бият по площадите с камшици.

Изненадани обаче няма, защото още в самото начало стана ясно, че Сърбия няма никакво намерение да връща Василев тук, въпреки многобройните процедури инициирани от българската правосъдна система най-големият измамник в новата история на Европа да бъде изправен на подсъдимата скамейка. Защо това е така и защо осем години същият разиграва необезпокоявано театри, плаща на медии да се изкарва „жертва“ на прокуратурата или на някой друг, е кристално ясно.

Цветан Василев е изцяло руска креатура, на когото му беше харизано поделението на Банката за външноикономическа дейност на СССР у нас, впоследствие преименувано на Колпоративна търговска банка. Това се случи през 2000г., по времето на Иван Костов, който освен това продаде и на занижена цена Нефтохим Бургас (за 100 млн. долара, вместо за реалните 2 млрд.) на Лукойл – заради което в момента България продължава да е зависима от руския петрол.

Впоследствие Василев превърна банката в класическа финансова пирамида, завлякла спестяванията на десетки хиляди българи, а щетата от рухването й беше изчислена на над 5 млрд. лв. Защо КТБ беше пирамида ли? Просто защото Василев примамваше вложители с високи лихвени проценти, а постъпилите стотици милиони левове от тях, раздаваше под формата на необезпечени кредити на току-що създадени фирми-бушони, оглавявани от секретарките, охранителите и останалите му подставени лица.

Разследването установи стотици такива фирми, а обвинителният акт на прокуратурата от 15 000 страници, докладите на одиторските фирми Делойт, АФА, Ърнст и янг, международната разследваща компания Аликс Партнърс и специалната парламентарна комисия „КТБ“ също доказаха категорично, че КТБ не е работела като нормална банка, а като класическа финансова пирамида, подобна на тази на Бърни Мадоф.

Но вместо да понесе като мъж отговорността за източените милиарди и да седне на подсъдимата скамейка, Василев избяга като мишка в Сърбия и потърси помощта на хората от Кремъл, за да отърве решетките. И не само това, а приготви отмъкнатите от него активи на КТБ, като дар за близкия до Путин олигарх Константин Малофеев.

През 2015г. подставеното лице на Малофеев – Пиер Луврие изигра пред обществото такова представление, на което би завидял и цирк „Дьо Солей“. На специална пресконференция същият се представи за „независим“ инвеститор, който придобил от Цветан Василев активи за 1 млрд. евро – БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, ГАРБ, НУРТС, Фърст диджитъл и ТВ 7, срещу „огромната“ сума от …1 евро. Да, няма грешка, Василев му беше подарил всичко това точно за тази сума (Макар именно възможността да разполага еднолично с тези предприятия, най-ясно да доказваше обвинението към него – при положение, че същите би следвало да се заложени в полза на банката, щом са придобити с парите на вложителите в нея).

След като престъпния им сговор беше разкрит – защото се оказа, че Луврие е пионка не на друг, а на санкционирания от САЩ руски православен олигарх Константин Малофеев, като същевременно този белгиец с руски паспорт е приятел и с командира на сепаратистите в Донецк Игор Гиркин – Стрелков, схемата им беше изоставена и Луврие „върна“ обратно на Василев активите.

Но понеже руските покровители на Василев нямаше как да се откажат от активите на КТБ, обещани им щедро от фараона срещу получаваната с руска протекция закрила в Сърбия, няколко месеца по-късно на сцената цъфна нов руснак, и той уж „независим“ инвеститор – Дмитрий Косарев. В пресата обаче изтече договор между Василев и Косарев, с който двамата се бяха разбрали да си поделят парите от продажбата на същите предприятия, а в допълнение офисът на Косарев се оказа не къде да е, а в същата сграда и на същия етаж, в която се помещава фондът на Малофеев „Маршал капитал“. Голям „независим“ инвеститор, няма що.

Но и това не беше края не историята. Защото именно Цветан Василев осигури на Николай Малинов и на съдружника му от руската телевизия „Царьград“ Джак Ханик (а по този начин и на самия Малофеев, който издържа този тв канал в Русия) да „влезе“ в ТВ 7, която беше финансирана от КТБ с над 300 милиона лева от парите на вложителите.

Схемата им също беше разкрита, като единствено неуспелите опити за вписване в Търговския регистър осуетиха плановете на тандема Малофеев-Ханик-Василев да прокарат руските хибридни медийни интереси в България. Впоследствие Малинов беше обвинен от българската прокуратура в шпионска дейност в полза на Русия именно заради договорките си с руснаците и с Василев, а Малофеев получи забрана да влиза в България.

Нещо повече, през март тази години в Англия беше арестуван Джак Ханик, като американските прокурори у повдигнаха обвинение пред федерален съд в Ню Йорк за дейността му в услуга на Малофеев – опит за стартиране на проруска телевизионна мрежа в Гърция и „усилия за придобиване на българска телевизионна мрежа“.

Това е накратко житието-битието на габровския шмекер в последните 20 години, или по-точно казано, на новоизлюпения „политически бежанец“. Каква ирония, защото понятието „бежанец“ напълно пасва спрямо Василев, но буквално. Защото същият успя (засега), с руските си връзки, да стане наистина „бежанец“, но от българското и европейското правосъдие.

Засега, защото щом и американското правосъдие вече се е заело да разнищи докрай аферата покрай делата на Джак Ханик и Константин Малофеев в България, то несъмнено на прицелът им е и Цветан Василев. Тоест скоро приказката му в Сърбия с откраднатите от КТБ пари може и да приключи – ако не на подсъдимата скамейка на българския съд (където според сръбското правосъдие „бият с камшици, мъчат и изтезават“), то пред федерален съд в Ню Йорк.