Последните 12 минути на Бойко. Parla Piu Piano, Севде!

Този път пиарите да го духат, сам измислих нещо, което наистина ще допадне на всички българи. Трябват ми точно 12 минути.

Обяснявам:

5 минути стигат да събера актива на ГЕРБ и да обявя, че разпускам партията и всеки да се спасява кой както може. Дадох им фандък и напълниха гушите. Да се крият по къщите си в Гърция  Италия, да си правят пластични операции – каквото искат. Аз бях дотук.

Още 5 минути са ми необходими да кажа по някоя от моите и на Шиши телевизии, че дадох всичко от себе си на тоя народ, а от народа взех всичко за себе си и за ортаците. По моите сметки сме квит. Аз може да съм прост, но истината е, че народът е още по-прост и може да не разбере, какво точно имам предвид.

Останаха 2 минути, най-важните. За 60 секунди качвам багажа – няма да кажа на какво, и в следващите 60 секунди си бия камшика и изчезвам яко дим. Не ме търсете на Росенец, мястото е компрометирано. И в Дубай при Шиши няма да съм, защото него вече го подкараха янките и руснаците, а това, чувал съм е непоправимо. Пък и не искам Черепа да ме пита за ония 67 милиона. От него разбрах, че са толкова, защото Горанчето ми донесе само двайсет… Абсурд е да ме видите и в Белград: Василев от една страна, а от другата – Сретен… Важното е да се изпаря – фит… и ме няма.

Сбогом народе! Всички диктатори рано или късно си отиват. Някои ги бесят, други лежат по затворите. Ще опитам да избегна тази участ и се кръстя, кръстя – знаете, че съм много набожен. В сака с футболния екип съм си сложил и една Библия…

Чудите се, защо бих го направил? Защото и аз накрая схванах, че 12 минути могат да променят 12 години…

Севда, горко ридаеща: На кого ме оставяш, Кръстник!

Parla Piu Piano, ма Севдо!…

Следва звук от шляпване по нечий задник – познатото нашенско „на прощаване“.

                                                                                                      Текст: народен