Първата Дама: Позор за В. Симеонов, майките с черни тениски се борят за достойно съществуване!

Ето още какво написа в своя профил в социалната мрежа Фейсбук съпругата на президента по повод думите на вицепремиера Валери Симеонов относно майките на деца с увреждания и самите деца:

„Когато в семейството се роди нездраво (в общоприетите разбирания) дете, навярно родителите са изправени пред съдбовно решение – дали да го задържат и отглеждат. Сблъскват се емоциите и надеждата, разумът и мисълта за бъдещето. Но веднъж взето, решението съдържа в себе си осъзната родителска отговорност.

Може би през годините родителите, в моменти на пълно изтощение и отчаяние, са се питали негласно „Дали не сгреших?”. Но бързо, виновно и с неудобство от самите себе си са изхвърляли този въпрос от главите си. Това, разбира се, са само мои предположения.

Когато синът ми беше на 10 години, в класа им дойде Ина – дете с ДЦП. В количка. Добро, усмихнато, слънчево дете. Явно и учителите, и родителите си бяхме свършили добре работата, защото Ина се чувстваше спокойна и съвсем на място в класната стая.

Децата я включваха във всичките си игри, помагаха й, държаха се с нея по същия начин, по който се държаха един с друг. Те я правеха щастлива, защото се усещаше като една от тях. А тя правеше нас, родителите, щастливи, защото учеше децата ни и нас самите на човещина.

Човещина, която не усетих от вице премиера ни Валери Симеонов.

Репликата, изречена от него преди няколко дни мога да окачествя само с една дума – позор.

Позор за него, че посмя да се отнесе надменно-присмехулно към болни български деца и проблемите на техните родители.

Позор за неговата партия, която самоотвержено го защити с нарочна позиция.

Позор пак за него (вице премиера ни), когато самодоволно обяви, че стои твърдо зад думите си.

Позор за тези от нас, които са избрали такъв човек да ни представлява и работи в наш интерес.

Предполагам, г-н Симеонов е запознат с член 14 от Конституцията на Република България, където е записано, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата.

Има и още един важен текст там – чл.4, ал.2, където Република България гарантира достойнството на личността.

Майките с черни тениски не крещят за привилегии, а се борят за достойно съществуване. За себе си и децата си. Лично за мен те са герои, направили по-трудния, но по-човешки избор, ако помним случая Могилино…

Подходът „Има черни тениски – има проблем…” се е провалил в исторически план. Според мен, за да ни има като българи не бива да се примиряваме с опитите за погазване на човешкото достойнство.

За да е съвсем ясно, ще прибегна до тълковния речник. Не за думата „Човещина”. За нея не е нужен речник, а сърце. А за думата „Позор” – срамно, унизително положение, което предизвиква презрение.“

Позиция достойна, позиция истинска, позиция точна и позиция от сърце.“