Кремообразното и освежаващо дзадзики е една от най-разпознаваемите емблеми на гръцката кухня. Неговата простота на продуктите е измамна, съчетаваща кисело мляко, краставица, чесън и малко копър или мента, но вкусът е многопластов и наистина незабравим.
Днес го срещаме като гарнитура към гирос, сувлаки или просто като разядка с хрупкав хляб, но корените му са далеч по-древни и свързани с културите на Източното Средиземноморие.
Историците смятат, че дзадзикито е наследник на османската традиция за приготвяне на млечни разядки, в които се съчетават кисело мляко и зеленчуци.
В Турция например, както и тук нашата „Снежанка“, има подобна разядка, наречена джаджък, която е почти идентична по съставки.
Оттам рецептата вероятно е преминала в гръцката кулинарнария и с времето е придобила своя уникална идентичност. Гърците обаче винаги са поставяли акцент върху свежестта на съставките и богатия вкус на зехтина, което е превърнало дзадзикито в онова, което познаваме днес.
Една любопитна история разказва, че млечната разядка е била част от трапезата още в античността, макар и в различен вид. Според предания древните гърци често комбинирали прецедено кисело мляко с диви билки и краставици, които им осигурявали лекота и прохлада през горещите летни месеци. В селата пък съществувала традиция през жътвените дни да се поднася голяма купа с млечен сос и нарязан хляб, за да се подкрепят работниците на полето.
Интересно е, че дзадзикито е и символ на гостоприемството. В някои райони на Гърция и до днес съществува обичай на трапезата за гости винаги да присъства купа с емблематичната разядка, защото се смята, че тя пречиства вкуса и подготвя сетивата за останалите блюда.
Простотата ѝ позволява всяко семейство да остави своя отпечатък – едни добавят повече чесън, други залагат на копъра, а трети предпочитат капка оцет или лимон за баланс на вкуса.