Опашки се извиха за Евро! Скъсайте рубашките и по-кротко, без простотии през 2026 г.!

За тях това е политика, която цели откъсване на страната ни от Европа и завличането й някъде другаде, където се управлява с твърда ръка, а правото е винаги и само на страната на силния, коментира Фрогнюз.

Да поговорим още веднъж за митовете и фактите около еврото и еврозоната.

1. Един от фалшивите митове е, че от 1 януари, когато влизаме в еврозоната, ще се увеличат цените.

Невярно. Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите държави в еврозоната.

Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започна трайно да намалява.

Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с  Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.

Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.

2. Задава се обедняване и понижаване на доходите.

Истината: Присъединяването към еврозоната е предпоставка за по-бързо доближаване до средните европейски доходи.Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът на реална конвергенция в доходите в годините след приемането им в еврозоната. През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония – 85% и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100).Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте, респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г. Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.  3. Българската икономика не е готова за еврозоната.

Продъниха ни ушите с това твърдение. Готовността на българската икономика за приемане на еврото се оценява в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване от съответната държава-членка.

4. България ще финансира икономики в криза в еврозоната.

Поредно фалшиво твърдение. Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е инструментът за подпомагане на държави от еврозоната, които имат финансови затруднения.

Акционер в него е всяка държава от еврозоната. По предварителни оценки след приемане на еврото максималният размер на капитала на България в Европейския механизъм за стабилност ще бъде около 7,29 млрд. евро, като страната ще трябва да внесе около 833 млн. евро на разсрочени вноски за период от 12 години.

Останалата част до максималния размер ще бъде внесена само при поискване, в случай на недостиг в Европейския механизъм за стабилност, което  не се е случвало никога от създаването на този механизъм.

Дали да бъде отпусната част от него в подкрепа на друга държава, се решава с гласуване с квалифицирано мнозинство от две-трети, при което всяка страна има равен глас.

Отпуснатата помощ следва да бъде предоставяна на база на програма за икономическо и фискално приспособяване и след анализ на дълговата устойчивост на държавата-членка на ЕМС, искаща подкрепа.

Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на криза, това не са постоянни трансфери, те подлежат на връщане с дивидент за акционерите. Всички средства, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на  страната ни.

При приемането на нова държава-членка участието в капитала и вноската се преизчисляват от ЕМС.

5. Българската народна банка няма да може да емитира евро банкноти и евро монетиФактите: Българската народна банка ще осигурява и контролира печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед в страната.БНБ ще емитира евромонети в обращение (разменни, с номинал 1, 2, 5, 10, 10, 50 цента и 1 и 2 евро с българска страна), възпоменателни (с номинал 2 евро и същите може да се емитират по повод национална или европейска значима тема) и колекционерски евромонети от благородни метали и мед, като последните ще бъдат законно платежно средство само на територията на Република България.

Българската народна банка определя дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които ще емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характеристики на колекционерските евромонети, които ще емитира. Количествата възпоменателни евромонети, които националните централни банки възнамеряват да емитират, се одобряват от ЕЦБ.

6. В еврозоната България няма да може да прави самостоятелно бюджета на страната.

Поредна манипулация, не се връзвайте. Всяка държава-членка на еврозоната самостоятелно взема решения за бюджетната си политика.