НАТО стяга редиците срещу наглата хибридна война на Кремъл!

„Ние проучваме всичко. В момента сме по-скоро реактивни в киберпространството, например. По-агресивното и проактивно поведение е нещо, което обмисляме сериозно“, обяснява Драгоне, който е председател на военния комитет на НАТО, пред изданието.

Европа е обект на многобройни атаки. За някои от тях има сериозни доказателства, че са част от хибридна война на Кремъл. За други такива няма, но следите отново сочат към геополитически противници на западния блок.

Те включват от кампании за влияние и дезинформация в социалните мрежи, през физически операции за прекъсване на комуникационни кабели в Балтийско море до кибератаки на целия континент.

Много европейски държави, особено от източната част на континента, вече призоваха НАТО да отвърне на тази агресия в „сивата зона“ – термин, с който се описват враждебни действия, които обаче не преминават прага за военен отговор.                                                                                                                                           Кибератаките са полето, на което държавите от алианса могат да отговорят подобаващо, тъй като имат развити способности. Но противодействието на проникване с дронове и саботажи е значително по-трудна задача.

По думите на Драгоне „превантивен удар“ може да се счита за „отбранителна акция“, но подобни кампании са „далеч от обичайния ни начин на мислене и поведение“.

НАТО вече постигна успех с мисията си „Балтийски страж“, в рамките на която кораби, самолети и военноморски дронове патрулират в Балтийско море. Нейната цел е да предотврати повторение на многобройните инциденти с прекъсване на кабели през 2023 и 2024 г. от кораби, свързани с руския „сенчест флот“.

„От началото на „Балтийски страж“ нищо не се е случило. Това означава, че тази възпираща мярка работи“, акцентира Драгоне.

Въпреки успеха на операция „Балтийски страж“ обаче, в алианса все още има притеснения, след като финландски съд отхвърли дело срещу екипажа на „Eagle S“, кораб от „сенчестия флот“ на Русия, който прекъсна няколко подводни електропровода и кабели за данни.                                                                                        Причината – корабът се е намирал в международни води, когато е станала предполагаемият саботаж.

На въпрос дали това дава карт бланш на руските кораби в международни води, тогава финландският външен министър Елина Валтонен отговаря: „Да, и това е проблем“.

Драгоне потвърждава, че един от проблемите е, че алианса има „много повече ограничения от нашите опоненти поради етични съображения, поради законите, поради юрисдикцията“.

Ръководителят на военния комитет на НАТО смята, че най-важната задача е да се възпрепятства бъдеща агресия.

„Как се постига възпиране – чрез ответни мерки, чрез превантивни удари – това е нещо, което трябва да анализираме задълбочено, защото в бъдеще може да има още по-голям натиск в тази посока“, добавя той.