Кацането на това летище е толкова трудно и опасно, че само 50 пилоти в света могат да го направят! Видео :

В пилотската кабина изображение на Буда, с оранжева роба, сякаш гледа как пилотът бързо извършва драматичен завой в последната минута, за да приземи А319 на тясната писта.

Десетина пътници, някои от които са прекарали последните няколко минути, стискайки подлакътниците на седалките, избухват в аплодисменти, разказва за това необичайно летище в свой репортаж CNN.

Това е поредният нормален работен ден на международното летище Паро в Бутан (PBH), което се смята за едно от най-трудните от техническа гледна точка кацания на самолети в света. Маневрирането на късата писта между два върха с височина 5 500 метра изисква както технически познания, така и здрави нерви.https://youtu.be/SbLHah4XUwk

Летището и неговите трудни условия само са допринесли за мистиката около пътуването до Бутан, хималайско кралство с население около 800 000 души.

Паро е „труден, но не и опасен“, казва капитан Чими Дорджи, който работи в националната държавна авиокомпания на Бутан Druk Air (известна още като Royal Bhutan Airlines) от 25 години. „Това е предизвикателство за уменията на пилота, но не е опасно, защото ако беше, нямаше да летя.“

Зашеметяващо и  предизвикателно

Комбинация от географски фактори правят Паро – и голяма част от Бутан – визуално зашеметяващи. Те също така превръщат летенето до и от летището във високо специализирано умение.

Снимка: iStock by Getty Images

Паро е аеропорт от категория С, което означава, че пилотите трябва да преминат през специално обучение, за да го използват. Те трябва сами да извършват кацането ръчно, без уреди.

Както казва Дорджи, за пилотите е изключително важно да познават пейзажа около летището – объркайте го дори с част от сантиметъра и може да кацнете върху нечия къща.                      https://youtu.be/QyO71qpMuwM

„За Паро наистина трябва да имате умения, компетентност и местни познания. Наричаме го обучение за компетентност в района“, казва той пред CNN.

Територията на Бутан, която се намира между Китай и Индия, е повече от 97% заета от планини. Столицата на страната Тимпу е разположена на 2350 метра над морското равнище. Паро е малко по-ниско – на 2250 м.

„На по-големи височини въздухът е по-разреден, така че самолетът по същество трябва да лети по-бързо“, обяснява Доржи, който в допълнение към управлението на самолети сега обучава пилотите и кабинния екипаж на Druk Air. „Вашата въздушна скорост ще бъде същата, но за разлика от на земята, ще е много по-бърза.“

Следващата променлива, която трябва да вземете предвид, е времето. Всеки, който е летял до Паро – от Ню Делхи, Банкок, Катманду или (от октомври 2024 г.) Ханой – най-вероятно е трябвало да стане много рано за полета.

Това е така, защото служителите на летището предпочитат всички самолети да кацат преди обяд за оптимална безопасност поради силния вятър.