Как Симеонов отказа кюфтета и хапна боб!

Уважаеми читатели понеже е неделя, ще ви разкажа една от многото ми истории през предизборните кампании за да се разведрите. Всички  истории са автентични и аз съм бил свидетел. Все пак от 1990 година нямам пропусната кампания. Даже един ден седим в сградата на СДС в Бургас след

поредните загубени избори, и  си държим главите с ръце без мокри кърпи. По едно време аз наруших тишината и питам Главния Комисар на СДС Тошко Иванов: „Тодоре, докога ще губим избори, бе, мама му стара?“ Той вдигна отегчено глава и отвърна: „Свиква се“. Сега ви предлагам втора серия: Та, на последните избори за парламент, на които се очакваше патриотите да вземат 50-60 мандата (ако преди това не бяхме крепили кайсиите на онова дърво), отиваме на среща с избиратели в Приморско и Китен. Обичайната група В. Симеонов, Хр. Митев, Г. Дракалиев Ив. Иванов от Атака и аз. С Валери, Християн и Иванов пристигаме 25 минути преди срещата в хотела на Ст. Диханов, вече бившия  председател на НФСБ в Приморско. Срещата е в неговия ресторант, а той зимата работи, като „Медитеране“ по европейски, или като закусвалня по нашенски, т.е. минаваш с таблата и си избираш ядене. Валери казва: – Имаме време, да вземем да хапнем! Политик манджа отказва ли?, още повече, че не мога да си кривя душата, когато сме били с Председателя, винаги той е плащал сметката. А, бе, пансион! Минаваме пред витрините и „Шефа“ си взима боб. След него Хр. Митев също. Атаката, както му виках на Иванов, и той каза, че няма да се цепи от колектива. Минавайки последен бая се позачудих, като гледам хубавите кюфтета по чирпански на Диханов, ама ‘айде – и аз боб. Сядаме на една маса и хапваме. В това време влиза воеводата Дракалиев и казва: „Хапвате, а? Ооо и бобец?“ А аз му отвърнах: „А, бе, аз мислих кюфтенца, ама депутатите боб и няма как!“ Тогава старият политик Дракалиев изтърси крилатата фраза: „А така, пред електората – боб“. Бая смях падна. След срещата, понеже съм работлив, имахме по програма разделяне на

групата. Едните отиваха за среща в Ново Паничарево, а другите във Веселие. Аз и Атаката се паднахме за Ново Паничарево. Влизаме с колата в селото и отдясно две схлупени къщурки, които се държат прави само на късмет. Пред едната един огромен черен човек ни гледа изпитателно да не кажа лошо. Казах на Атаката, че в това село нещата не започват добре, а той ми отвърна: „Дано да не решат да вечерят с нас“. Срещата в киносалона започна добре, но на 20-тата минута влиза черния човек, който е с размерите на мечка. Човекът поздрави и кротко седна на реда. Каза, че е наш симпатизант и Атаката започна да му приготвя от всички материали, които носихме. Даже му подарих и моя химикал на Скат. През кампаниите има и хубави моменти: хапваш боб и електоратът не те изяжда.
Бургаският Онуфри