Изборни сметки : Брюкселската социология вещае шарен парламент и нова задънена улица!

Оправдано ли се тупа в гърдите Борисов?

ГЕРБ запазват мястото си на първа политическа сила след срива на „Продължаваме промяната“. Докато Борисов и съпартийците му обаче се тупат в гърдите заради народната любов, данните показват, че на практика формацията не е спечелила кой знае каква подкрепа и остава с около 25% доверие от страна на електората – предимно твърдо ядро от гласуващи.

Нещо повече – по-детайлен поглед на данните всъщност показва, че формацията все още не е възстановила доверието, което е получила на първите избори през април миналата година, когато от ГЕРБ спечелиха 26%.

Отливът от ПП е налице. Ще успее ли кампанията? 

Сривът на „Продължаваме промяната“ е налице. Партията на Кирил Петков започна ударно да печели доверие още с появата си на политическия небосклон през септември миналата година и въпреки социологическите проучвания преди изборите през ноември, ПП успя да стане първа политическа сила и състави коалиционно правителство, което не продължи дълго работата си. В момента партията на Петков и Василев печели 20% от вота, ако изборите бяха днес – това е с 5% по-малко от спечелените гласове на изборите през ноември.

По всичко личи, че ПП ще разчита предимно на предизборната кампания, за да мобилизира нова подкрепа и да привлече обратно своите избиратели. Дали това ще даде резултат, не може да кажем със сигурност. Кампанията все още е в своето начало.

Нищо ново край Сараите

Няма особена промяна в доверието спрямо ДПС. Партията на Мустафа Карадайъ остава до известна степен маргинална и разчита на своя твърд електорат – етническите турци и гласоподавателите в южната ни съседка. Доверието спрямо ДПС се движи около 12%.

Какво се случва на „Позитано“ 20? 

БСП, която бе сочена като партия на статуквото в 45-тото и 46-тото Народно събрание, все пак успя да се намърда в управляващата конфигурация и стана част от управляващото мнозинство – стремеж на левицата от години. Партията обаче не успява да възстанови подкрепата си от есента на 2020 г. и в момента гласоподавателите на червените са намалели на повече от половина. Левицата остава с доверие около 10%. Дали крахът се дължи на вътрешнопартийните сътресения, не може да се каже със сигурност.

Наистина ли първи са „Възраждане“? 

„Възраждане“ – маргиналната националистическа формация, която се обяви против ваксините и иска излизане от ЕС и НАТО и „пълна икономическа, културна и политическа интеграция с Македония“, се бие в гърдите, че в следващ парламент ще бъде първа политическа сила. Уви, това е доста далеч от истината, ако съдим по социологическите данни.

Партията на Костадин Костадинов в действителност печели солидно доверие, но остава в полето на 10-те процента.

Бележи ли възход партията на Стефан Янев? 

„Български възход“ на бившия служебен премиер на Румен Радев „Български възход“ се появи на политическия небосклон в началото на месец май – без особено ясни заявки и с лица без харизма. Сочи се, че формацията освен това е една от онези, които са приближени до Русия.

„Български възход“ обаче по никакъв начин не бележи ръст. По всичко личи, че и малкото гостувания в телевизионен ефир на лидера Стефан Янев не помагат особено на партията, която от началните 7% в момента отчита 5% подкрепа. Въпреки това според данните изглежда, че БВ ще стане част от бъдещ парламент. Дали ще бъде приемлив партньор за някого, предстои да видим.

„Демократична България“ си остава градска десница

Партията на Христо Иванов изглежда не може да се отърси от определението „градска десница“. Формацията печели изключително голямо доверие в София, но това не е достатъчно, за да може партията да качи повече от 10-15%. Формацията стана част от управляващото мнозинство в предишния парламент, след като спечели 6% от гласовете, а ако изборите бяха днес, ДБ биха получили 8%. Налице е леко покачване в доверието, но това е далеч от отчетените през август миналата година 15%.

ИТН – на ръба на политическото оцеляване 

На ръба в следавщо Народно събрание остават от „Има такъв народ“. Някои социолози посочват, че формацията на Слави Трифонов няма да влезе в новия парламент заради огромния срив в доверието. Въпреки това обаче изглежда че ИТН все още имат шанс.

ИТН обаче са загубили 20% от доверието спрямо себе си за малко повече от година – партията стана първа политическа сила след изборите пред юли. Невъзможността да се състави правителство доведе до огромен срив, който продължава и към момента.

Изводите – шарен парламент и политическа безизходица

Компроматната война, която започна още преди месеци, изглежда не помага особено много на партиите – не просто за диалога помежду им, но и за спечелването на избирателите. Реториката продължава да чертае разделителни линии, а в следващо НС може и да не се роди партийна конфигурация, която да доведе до стабилен парламент и респективно – управление на страната.

ГЕРБ ще останат все така в изолация – никой не би искал да управлява с тях (ако съдим по заявките), а партията на Борисов не печели достатъчно, за да управлява сама. От ПП пък загубиха стария си партньор в лицето на ИТН, чието битуване в следващо НС е под въпрос. Дори формацията да влезе обаче, не е ясно с кого и как точно ще може да говори.