Българската православна църква почита днес паметта на св. пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден.
Св. Илия се тачи от всички християни, като най-големия библейски пророк, и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия.
Името му означава „крепост Господня“. Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията – св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.
В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали „летните гръмотевици, летните трескавици“.
Според народните представи св. Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която „пасе“ житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.
Съществува поверие, че на Илинден морето взима най-много жертви като курбан за Свети Илия. Денят на светеца идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и след това те дърпа навътре.