И работодателите, и КНСБ подкрепят влизането ни в еврозоната!

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) заявява категоричната си подкрепа за присъединяване не страната ни към еврозоната то 1 януари 2026 г. Това се посочва в позиция на Асоциацията, която е отправена към президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Наталия Киселова и премиера Росен Желязков.

АОБР изтъква, че създават над 86% от брутната добавена стойност чрез 82% от всички наети и са обезпокоени от анонсите за референдум на държавния глава.

Работодателите напомнят, че България последователно полага усилия към пълноправно членство в Европейския съюз – както със заявената Преговорна позиция и Допълнителните информации към нея по глава 11 „Икономически и валутен съюз“ от 2001 г.,

Предприсъединителните икономически програми за периодите 2002-2005 г. и 2004-2007 г., така и препотвърждавайки ангажимента за бъдещо приемане на единната европейска валута с Договора за присъединяване, в сила от 1 януари 2007 г.

Завършването на процеса на европейската интеграция на България, посредством пълноправното ни членство в Икономическия и паричния съюз (ИПС), ще гарантира ускорен ръст на доходите и по-бърза реална конвергенция в покупателната способност спрямо средноевропейските стойности, изтъква АОБР.

Асоциацията се обръща към институциите, отговорни за управлението на държавата, с молба да не допускат „действия, разпиляващи обществената енергия и създаващи предпоставки за противоречия, разделение, напрежение и недоверие сред българския народ“.

Синдикатите посочват, че за тях е от ключово значение ценообразуването на крайните стоки и услуги да става по прозрачен и пазарен начин и изразяват готовност при ясно възлагане от законодателя да бъдат гарант на този процес, заедно с други граждански организации, като не допускат спекулативно и необосновано нарастване на цените след приемането на еврото.

В позицията си КНСБ излага и аргументите си за присъединяването на страната ни към еврото и защо това е необходимо:

• Еврозоната стимулира икономическото развитие, водейки до ръст на производството и търговските обороти, резултат от което са по-високи заплати и по-високо вътрешно търсене, което пък от своя страна е основен двигател на реалния икономически растеж у нас.
• Еврозоната води до по-бърза конвергенция на доходите на работещите спрямо средноевропейските такива – тази теза е многократно потвърдена от вече присъединилите се страни членки на ЕС към ИПС, като това се отнася в особена степен за Прибалтийските държави (Литва, Латвия и Естония), които имат сходна икономическа и парична система като нашата. При тях се наблюдават ръстове на заплатите от 80% до 120% в рамките на 6-7 години след присъединяването.
• Еврозоната елиминира транзакционните разходи за превалутиране, което намалява разходите на българските домакинства при пътувания в чужбина.

КНСБ изтъква, че еврозоната позволява по-голяма синхронизация на търсеното и предлагането на труд, чрез което се създават условия за естествено повишение на доходите на работещите. Освен това синдикатите напомнят, че българската парична система вече е синхронизирана с останалите представители на ИПС. България е част от Банковия съюз на ЕС от 5 години. Това означава, че търговските банки вече са в еврозоната.

„Безспорен факт е, че валутният борд пази финансовата стабилност на страната ни през последните 27 години, но в същото време ограничава потенциала на българската икономика, забавяйки реалната конвергенция на доходите. Така че колкото по-скоро направим стъпката да излезем от валутния борд и да се присъединим към еврозоната, толкова по-бързо ще постигнем ръст на заплатите“, изтъкват още синдикатите в позицията си.

Според КНСБ крайният ефект от влизането на страната ни в еврозоната ще е повишение на доходите на българските граждани и всеки, който се опитва да възпрепятства приемането на единната европейска валута, очевидно има други цели и интереси, а не тези на работещите.

Синдикатите са категорични, че няма да допуснат популизъм и политически сметки да засегнат благосъстоянието, икономическата и социална сигурност на българските работници.