Хампарцумян : Наистина ли някои не разбират, че цените се определят основно конкуренцията, а не от валутата, с която се плаща?!?

България върви усилено към влизането си в еврозоната, като приемането на еврото не е фиксирано в определен срок. Готова ли е страната ни за тази крачка и крие ли определени рискове това, пред БЛИЦ говори банкерът Левон Хампарцумян. 

„България е готова технически, до голяма степен и политически. Този въпрос е малко риторичен. От 2007 година сме членове на ЕС, там имаме един ангажимент да се присъединим към еврото. Вързани сме за еврото, за разлика от много други държави, през валутния борд. Знаете, че дори на пазара да излезете – цени на жилища, коли и какви ли не работи са в евро.

Хампарцумян обясни, че рисковете за една икономика невинаги зависят от валутната й система, нито с тази, с която измерват икономически успех и неуспех.

„Еврото е втората по важност валутна система от богати държави с развити икономика. Всички неща, които чувате, как ние ще покриваме дълговете на Италия, Испания, това са напълно безсмислени твърдения, защото българската икономика е около 0,5%, т.е. половин процент от стопанския оборот в ЕС. На нас всичко да ни вземат, пак не можем да помогнем на никой от големите„, увери той.

„Има редица преимущества в това, че сме част от ЕС и ще влезем в най-тесния кръг от членовете и ще участваме във взимането на решения, защото в момента по отношение на еврото, ние сме пасивно привързани към него, а не активно“, допълни банкерът.

Той отбелязва, че инфлацията в България е сравнима, и дори по-висока отколкото в Хърватия, без да сме приели еврото.

„Инфлационните процеси в света в момента са навсякъде и това не зависи от системата, с която измерваме икономическия успех, както и параметрите на икономиките“, обясни Хампарцумян.

Ако има инфлационна вълна, то причината няма да е в еврото, увери той.

„Така или иначе заради това, че левът е привързан към еврото с този твърд курс, тези ефекти сме ги изразходвали.                                                                                    Да, много вероятно е, ако отидете в Солун, да намерите в магазина неща, които са по-евтини, но пък гърците ще намерят неща, които са по-скъпи от тук. Цените се определят основно от контрола и конкуренцията и нагласата на потребителите, а не от валутата, с която се плаща„, допълни банкерът.

Хампарцумян коментира пред медията ни и вдигането на цените на жилищата у нас.

„Не бих казал, че това е балон. Същевременно много е важно хората, които купуват жилища, да се замислят за самото жилище и градоустройството, т.е. в какъв район е, инфраструктурата дали позволява натоварване, има ли гараж, няма ли, има ли добър подход, има ли търговски обекти и училища наоколо, защото заедно с качеството на жилището, което досега беше водещо, общото градоустройство и средата, в която е разположено това жилище, ще стават все по-важни.

На добрите проекти, с добра организация от тях, най-малкото цените ще се задържат“, заключи пред медията ни банкерът.