Георги Дракалиев : Из Дневника на един руснак!

„Днес станах както обикновено, сипах си триста грама водка за закуска защото е вторник и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин, облякох се и тръгнах към завода.
В асансьора срещнах съседа Кузмич. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади от валенката си плоска бутилка водка. Поляхме.
На улицата беше нормално – минус 50 и Ладата запали сравнително лесно още на двадесет и втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха тия нещастни животни – като видят кола, тичат да си изпросят ядене или просто да се сгреят на задната седалка. Кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите и спят по входовете и на топлите шахти.
Минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двеста други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия мент лека картечница с много дълга лента патрони и се отказах.
На работа бригадирът беше купил десет бутилки водка и бочка сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната, за победата и малко за Мурка. После съм заспал в кофата на багера.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 80 и дори мечките бяха с ушанки. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля ядрения реактор. Навремето го тафих от ракетния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи, а и съседите от първите етажи имат двуглави шесторъки деца, което им е от голяма помощ.
Посвирих малко на гармошката, поплаках от радост, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин с любимите му карамфили…“ ???