Духовна бедност : 38% от българите не са прочели нито една книга!

Четенето на книги успява да запази мястото си в „топ 5“ дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене, това показва изследване на Алфа Рисърч.

Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и активности в интернет.

В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии, или имат различни занимания в интернет. От 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% – до 40 г. Всички тези индикатори показват много сериозно и задълбочаващо се изместване на класическото четене от активности в електронната среда.

За тези, които четат, предпочитаният начин остава хартиеният носител (52%). Въпреки, че запазва първото си място, той бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, алтернативните, електронни начини на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%).

Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната тенденция е към намаляване броя на активно четящите.От гледна точка четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разделено на три големи групи: една трета – слабо или нечетящи; една трета – спорадично и ситуативно четящи и една трета – интензивно четящи. Предпочитана е художествена литература – 46.8%.

В синхрон с общата тенденция за постепенно намаляване на четенето на книжен носител, пълзи нагоре делът на хората, които, или не притежават никаква книга вкъщи, или имат под 10 книги. Те вече обхващат около 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година.

Най-ревностни читатели са онези 35% от анкетираните, които притежават над 100 книги в дома си. Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкова е по-висок интересът му към четенето. Възможно е обаче тази функция на домашната библиотека да започне бавно да отмира – проучването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година.

Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, благодарение на по-възрастните поколения, но тяхното наличие не винаги мотивира по-младите да четат. Книгите присъстват в дома като част от живота на родителите, но не непременно като част от интелектуалния живот на младото поколение.

Около три четвърти от българите не използват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), особено в по-малките населени места. Те компенсират донякъде по-слабия достъп и материални възможности за закупуване на книги от техните жители.

Ползването на библиотека е единственият индикатор, по който малките селища са в по-добри позиции от населението на големите градове. В личен план значението на четенето заема много различно място за отделните социално-демографски групи. Тенденциите спрямо предишните изследвания по този индикатор остават сравнително стабилни, дори с лек възходящ тренд към 2021 г.

Днес, 60% от българите, спрямо 56% през 2019 г., категорично застават зад твърдението, че си струва да четат. За 28% (30% през 2019 г.) значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.

Колкото по-висок е социално-икономическият статус на анкетираните (по-високо образование, тип заетост, доходи), толкова по-силно изразена е нагласата, че четенето е от значение. В допълнение, по-широкият спектър от възможности в големите градове и най-вече в столицата – както икономически, така и разнообразието на културния живот, също развиват нагласите към четене. За възрастовата група 18-30 г. ценността на книгите и четенето е изместена основно от занимания в дигитална среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, прекарване на време в социалните мрежи.