Парадоксален факт – българите се топят, но чиновниците набъбват значително не само като абсолютна бройка, но и пропорционално спрямо работещите.
На всеки 1 000 души в момента се падат по 21 държавни служители в централната и местните администрации, докато през 2010 г. са били едва 11 на 1000, а през 2001 г. – 8 на 1000, показва проверка на „24 часа – 168 истории“.
В същото време българите са намалели с почти 1,5 милиона за 15 г.
Към края на юни т.г. в централната администрация са били заети 98 892 души, а в местната – 42 507, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Преди 15 г. в Годишния доклад за състоянието на администрацията се посочва, че са били общо 83 379, или с 49 000 души по-малко, а тогава българите са били 958 000 повече.
Двойно по-бързо растат заплатите на чиновниците. За 10 г. са се повишили с 311%
Защо държавните служители се увеличават непрекъснато, след като преминаваме все повече към дигитализация на услугите и уж се вземат мерки за намаляване на административната тежест, са въпроси, които си задава всеки, който се е сблъскал с бюрокрацията.
И още нещо – не е ли крайно време да бъдат съкратени до разумни нива, след като виждаме разлики не само спрямо структурата преди години, но и в сравнение с апарата в партньорски държави в Европа?
В Нидерландия, която от години се дава за пример за липса на бюрокрация, те са два пъти по-малко – 10 на 1000 души. За 18-милионното им население се грижат 180 000 чиновници.
Страната разчита предимно на дигитални услуги, автоматизация на административни процеси и ефективна структура на управление, което позволява по-малко персонал. Защо да не вземем пример от тях и да вложим повече пари за въвеждане на иновативни подходи, вместо да издържаме толкова много чиновници?
Най-развитата страна в Европейския съюз – Германия, която, въпреки че разчита много на своите провинции и е децентрализирала управлението, също плаща на по-малко административни служители в сравнение с България. Там са 15,6 на 1000. Във Франция пък се доближават до нашите нива и са съвсем леко по-малобройни – 20,6 на 1000.
Но пък съседна Гърция разполага с 13 на 1000. В Атина мислят още по-далече – имаха идея за премахване на постоянните договори на чиновниците, но засега тя не е реализирана. Гърците продължават процеса на дигитална трансформация на публичните услуги, въвеждат нови системи за оценка на изпълнението на работата на държавните служители и засилване на отчетността.
Другата ни съседка – Румъния, е доста по-затормозена с администрация от нас – 35,4 чиновници на 1000 души население. Букурещ обаче направи нещо, което у нас никога не се е случвало. Замразиха заплатите им на драстично ниски нива през 2024 г., когато държавата изпадна във финансова криза.
В допълнение Букурещ оповести през това лято, че ще предприеме мащабна реформа със съкращение на десетки хиляди служители. Дори извади от класификатора цели 1800 позиции. Основното средно възнаграждение на чиновниците е 2575 леи (1020 лв.).