Българи в Мюнхен: По-зле сме от животните, а плащаме данъци тук!

Тези кадри потрисат: филм на германската телевизия BR разказва за ужасяващите условия, в които живеят много българи в Мюнхен. „По-зле сме от животните“, казва един от героите в телевизионния репортаж.

„Живеят като кучета, като улични песове, казват самите те. В Мюнхен бездомниците от България са много. Спят под мостовете или в парковете. Някои от тях живеят в баварската столица от над десет години. Работят като надничари срещу жълти стотинки. Сега ни взимат на обиколка из града, за да ни покажат как живеят“, четем в анонса на 7-минутния телевизионен репортаж на Bayеrischer Rundfunk (BR), излъчен във вторник в късните часове.

„Искам да живея като нормален човек“

Видеото започва с кадър от сградата на „Arbeiterwohlfahrt“ – благотворителна организация в помощ на работниците, разказва Дойче веле. Там Саваш Тетик съветва български надничари в Мюнхен. В много от случаите става дума за хора, чието единствено притежание са дрехите на гърба им. „В България имам къща и имот. Ако там имах работа и пари, никога нямаше да дойда да живея тук“, казва Стефан Янков пред камерата на BR.

„Вижте, при нас в България приемаме добре чужденците. А тук не се отнасят добре към нас. Никой не ни помага. Тук живеем по-зле от животните. И аз искам да живея като нормален човек. Да работя, да се храня, да се къпя“, оплаква се българинът и разказва, че от 20 дни не си е сменял чорапите.

Стефан Янков говори на турски – както повечето от българските герои в този репортаж. Някои от тях живеят от 15 години на улицата. „Представете си само: хора, които работят по цял ден, по строежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата. Или ако имат късмет, в някой автомобил. Те нямат жилище, в което да се приберат, а на следващия ден трябва отново да станат в 6 сутринта и да отидат на работа“, казва Саваш Тетик.

Българите отвеждат журналистите от BR на обиколка из района около мюнхенската Централна гара. Там е и Шилерщрасе, където издават разрешителни за еднократно пренощуване в бившата Баварска казарма, която е собственост на общината. Но там може да се нощува само от ноември до края на април. „Нямаме никакви интимни отношения. Не можем да правим такива неща на улицата. Да не сме като кучетата? Така не може“, обяснява Невена Арнаудова пред камерата в присъствието на своя партньор. Жената не разбира защо Баварската казарма е отворена само през зимата.

„Съвсем близо до Шилерщрасе се намира и мястото, където всяка сутрин българските надничари чакат да бъдат наети на работа. Те предлагат услугите си срещу 6 до 10 евро на час. Понякога обаче стават жертви на измама и в края на работния ден не получават надницата си“, разказват репортерите на BR. Българите споделят пред германските журналисти, че полицаите често ги контролират без причина – понякога по няколко пъти на ден. Това е „расова дискриминация“, казва бездомникът Борис Златков. Само тези думи произнася на български, през останалото време и той говори на турски език.

Театралният режисьор Карник Грегориан също застава пред камерата на Bayеrischer Rundfunk. Най-новият му проект „Tagasyl“ е театрален пърформанс, в който бездомни надничари от България описват живота си в Мюнхен. „Тези хора нямат никакъв друг шанс, освен да избягат от страната си. Защото след присъединяването на България към ЕС животът им не стана по-лесен. Стана дори още по-труден.“

„Мизерията и гладът ги карат да тръгнат към Германия“, казва дикторският глас в репортажа, а през това време се вижда сцена с трима бездомници от България, насядали до една ограда. „Не, те не са нелегални мигранти. Те са граждани на ЕС. И имат пълното право да живеят и работят в Германия. Много от тях са изоставили семействата си, децата си, жилищата си в България. Малкото, което изкарат в Мюнхен, отива за храна. А покрив над главата? За тях това е немислимо. Тъй като Баварската казарма затваря врати от 1 май, те се принудени да спят под открито небе“, се казва по-нататък във филма.

„Нормално ли е да спя тук? Да не съм животно?“

Ангел Дамянов показва на журналистите мястото, където е спал последната нощ – на открито под дъжда. „Нима аз съм нещо по-различно от германците? Аз съм гражданин на ЕС, работя и плащам данъци в Германия. Нормално ли е да спя тук? Да не съм животно? Нека канцлерката Меркел да ми отговори на този въпрос.“

Бюлент Кюлюкчю, който също е част от режисьорския екип на театралния пърформънс „Tagasyl“, се надява, че покрай тяхната инициатива повече хора ще узнаят какви мъки изживяват българските надничари в Мюнхен. „Надявам се, че Баварската казарма ще отвори целогодишно. Там има легла за тези хора. Но просто не ги пускат вътре“, казва Кюлюкчю пред камерата.

В края на филма репортерите отвеждат зрителя до Райхенбахбрюке – мост, под който нощуват много хора от България. Преди време този импровизиран лагер е бил подпален от непознати лица. „В тази нощ бях просто разбит от работа. Спях като пън. А беше избухнал силен пожар. Добре, че синът ми ме измъкна от този кошмар. Всичко, което имах, изгоря. Всичко!“, разказва Георги Лазаров.

„Отгоре на моста – туристи и купонджии. А долу – мизерия. Тези хора работят и плащат данъци, но са принудени да живеят като улични кучета“, се казва в края на репортажа на BR, който можете да гледате тук.