А сега си представете Борисов на стълбите на болницата, изоставен и умиращ!

И се започва: медии, питания, министри по телевизиите, мъгляви обяснения от болницата, разплакани близки…

Нищо ново. Нито са първите, нито ще са последните. Цинично? А кое напоследък в тази държава е ралично от цинично?

Да си представим една друга ситуация.

Звъни телефона в Спешна помощ. „Ало, има човек в критично…“  „В момента няма свободна линейка…“. „Става дума за…“. „Чакайте, когато се освободи, ще дойде“. Край на разговора.

Офицерите от НСО се колебаят известно време дали да чакат или да действат. Дайстват. Качват премиера на джипката и го карат в най-близката болница, в която е оборудвано ковид отделение, според здравния министър – всичко там е перфектно. Премиерът и то го е повтарял много пъти пред камерата на Севда.

Стигат пред входа. Звънят нервно. Никой. Звънят отново и отново. Никой. Думкат по заключената врата. Появява се фигура в защитно облекло. „Няа свободни легла“ – изрича фигурата преди още някой от придружителите на премиера да е успял да проговори. Един от охраната хваща лицето от болницата за скафандъра: „Ти знаеш ли кой е този човек, бе!“ „Няа легла, казах. Идете в 57-ма МБАЛ, там може да има…“, – отвръща човекът от болничното заведение и изчезва.

Служителите от НСО подкарват с бясна скорост към споменатото лечебно заведение. Заключено. Тропане и звънене като на пожар. Показва се сърдита жена, – на такова прилича съществото зад маскаата и съответните облекла. „Какво сте се разтропали, бе! Второ денонощие не съм подвила крак!“ Един от офицерите се изправя пред нея: „Случаят е спешен, става дума за…“. Жената го прекъсва: „Я не викай! Всички са спешни. Застанете на стъпалата и чакайте. Ще дойде някой…“ Фигурата в бяло се стопява в тамния коридор като призрак.

Час по-късно медиците губят битката за живота на премиера и той поема към моргата. Там го очакват хората от погребалното бюро. Аутопсия няма да има, защото няма патоанатоми.

В кабинета на директора на болницата се вихри врява: звънят телефони, някой крещи, медсестра носи опис на заетите легла, лекар от дежурния екип обяснява, че е нямало начин да се реагира по-бързо, друг допълва, че болният е имал мозъчна недостатъчност, травми от футбола, наднормено тегло, есхимична…

Невъзможен сюжет, разбира се. За Борисов, министрите, депутатите, баровците, олигарсите и прочие големци, както и за техните семейства е осигурен „зелен коридор“ и ВИП-обслужване денонощно. Осигурени са коли, екипи, правителствена ги обгръща с комфорт, загрижени медицински лица, охрана, нужните медикаменти, апаратура и пр.

Господин и Любчо нямат късмет, защото са от друга България, не тази на властта. Това са две различни държави, както отлично знаете.

От екрана долита гласът на министър: „Нещо с логистиката се е объркало, всичко е органиирано както трябва“. Гласът му е сърдит, щото тия смотани българи вече го дразнят с претенциите си.

Включват пресконференция. Здравният министър: Болниците са осигурени с всичко необходимо, няма непрегледан човек, всеки нуждаещ се е получил медицински грижи…

Хора, умирайте тихо и не дразнете властта. Тя е заета да се грижи за вас.

Премиерът е жив и здрав, след малко ще го видите в джипката, а след това ще прочетете какво е написала Севда от негово име.

Път ще се прокара, друже, тука,

нов път в тези канари!

С цветна маркировка, дейба майка им глупава! Давай да бегаме оттука…

Разликата между джипката и двамата мъже на стълбите в Пловдив е един живот или една смърт. Проверката на прокуратурата някой ден ще… Нито медици, нито здравен министър или миистър-председател ще са виновни. Бог да ги прости умрелите – хора без късмет.

Така е в България.                                                                   Огнян Стефанов