Когато се наливаха основите на българския бизнес

Уважаеми читатели, в поредица от статии, ще разкажем за началото на икономическия преход към пазарна икономика. Всички публикации, ще се базират на истински случаи. Ще проследите как се е формирал дребният, среден и едър бизнес в България. Ще прочетете разкази от първо лице на различни случаи на възход и неблагополучия от наши предприемачи. Това освен че ще ви бъде интересно, може и да е  от  полза за вашето развитие в бизнеса, а може да подтикне и  някои от вас да започнат свой – стига сте дрямали по кафетата! Има една поговорка, че „човек се учи от грешките си“. Вие, ще можете да се учите от грешките на другите на готово. При това от техни признати грешки. Няма да спестим и куриозните моменти, разказани от тях след наше настояване. Очаквайте разказите всяка събота. Те ще започнат от далечната 1988 година и прословутия Указ 56 на Бай Тошо, когато по-предприемчивите  започнаха натрупването на първоначалния капитал. Това ще ви покаже, че пътят към „Ролс Ройс“ е много дълъг…!  Да,  в началото ни наредиха на пистата и дадоха старта на състезанието до Брюксел. После разбрахме, че назначените от Луканов „бизнесмени“ са се качили на самолета и са отпътували до Белгийската столица, а ние „непосочените“ се втурнахме с голям мерак, ама изплезихме езиците до Житарово –  пардон –  Ветрен. Само миналите през школата на Държавна сигурност бяха по- издръжливи.  А както казваше шурито в началото на деветдесетте години: „Само като им видиш колите и спокойно може да им дадеш 10 години при строг режим.“  Егати  равния  старт!

Ами –  до събота!                                                                                                                                                                                                                                              Капитана