Радев, Борисов… завива ли България на изток към Русия?

През последните няколко седмици и месеци България отчетливо завива на Изток и съвпада с напрежението вътре в самия Западен блок – ЕС – САЩ. Около тази позиция се обединиха политологът Първан Симеонов и анализаторът Харалан Александров.

Според Сиемонов това, че България се ориентира на Изток може да се съди най-напред по позицията „Скрипал“, след това и по отварянето на темата АЕЦ „Белене“, както и по посещенията на най-високо ниво.

„Самият факт, че е възможна подписка за напускане на НАТО означава, че постепенно оста на въртене на българския политически процес се отмества леко на Изток. Това е в синхрон с проблемите между ЕС и САЩ, които се виждат в казуса с т.нар. иранска сделка, и които проличават с предполагаемата позиция на Полша, която някак си контрастира на фона на ЕС. Всичко това, като че ли допълнително тласка Европа в неопределеност или по-скоро в орбитите на интересите на Русия в момента“, коментира Симеонов пред БНР.

Това, което премиерът Бойко Борисов печели като предимство е, че в тази ситуация, когато Европа остава без ясните американски гаранции, той може да излезе в края на месеца с някакво ключово послание на тема европейско-руски отношения. Президентът Радев обаче спечели предимство пред Борисов, смята Симеонов.

„Това, което направи с Турция. Струва ми се, че това се опитва да направи – да издейства на България специален статут в отношенията с Турция и в отношенията с Русия и да капитализира, евентуално, тази близост с Турция и близост с Русия, превръщайки я в коз за България и представяйки я като коз за ЕС. Дали това ще стане, ще покажат следващите години, но във всички случаи тава ще се хареса на вътрешните публики. Тук едно неочаквано предимство спечели президентът Радев – в тази тяхна своеобразна конкуренция. Предимството е, че Радев се представи като предвестник на всичко това, защото той пръв отиде“, каза още политологът.

Няма съмнение, че има поизточняване, допълни и анализаторът Харалан Александров.

„Заходът е видим и вероятно той ще трябва да бъде разказан. Очакваме това да се случи след визитата на Борисов – най-интересното събитие, ще увенчае този интересен месец“, смята социалният антрополог.

Новината за срещата на Борисов с Путин дойде от Москва, когато в Русия беше президентът Румен Радев. „На 30 май очакваме работно посещение на премиера на България Бойко Борисов“, каза пред журналисти съветникът на руския президент Юрий Ушаков. Именно след срещата с него Путин обяви, че след няколко дни очаква и посещение на Борисов.

„По този начин руснаците печелят тактическо предимство. Оповестявайки първи тази среща те имат възможност да интерпретират в собствена ползва. Това очевидно е част от стратегията Кремъл в един момент, в който се случват няколко паралелни процеса. От една страна, Русия е в подем, от друга е в упадък, което може да се каже и за ЕС и САЩ. В тези много сложни и противоречеви тенденции, това, което се случва в умовете на българските политически елите, е, че се мобилизира рефлекс за това да си гарантираме, че няма да загубим възможността да поддържаме отношения с този толкова могъщ и влиятелен играч, още повече, че там връзките са стари, дълбоки и доста здрави. В някои случаи много трудни за развързване са тези възли, с които сме закачени за руската политикономика, тъй като там е трудно да разграничиш икономическия от политическия интерес, особено в областта на енергетиката. Това е, което според мен прави Радев. Той понесе много критика. Според мен беше несправедливо обезценено неговото усилия“, коментира в Александров.

Борисов плете друга мрежа, смята Александров по отношение на политиката и действията на премиера. Той коментира: „Покрива много голяма международна територия. Сякаш се опитва, изплитайки като един чевръст паяк, в добрия смисъл, всичките тези връзки и отношения на приятелство и добросъседство с ясно заявеното обещание за лобиране и подкрепа на каузата за евроинтеграцията на Западните Балкани, някак си да стабилизира страната в един очевидно труден период, в който се случват големи тектонични размествания“.