„Дунав е на ръба, но държавите продължават да взимат вода от него“!

Като пример мога да дам хидровъзлите „Джердап 1“ и „Джердап 2“ между Румъния и Сърбия. В Австрия също има множество хидро технически съоръжения. Германия прехвърля води от Дунав към Рейн, тъй като Дунав е важен транспортен коридор.

Това обаче е забранено от европейското законодателство. Рамковата директива за водите например изисква да бъде осигурено добро екологично състояние на реките, включително на Дунав, който е определен като силно модифицирано водно тяло и за който трябва да бъде постигнат добър екологичен потенциал.

Сега, заради прекомерното водочерпене, очевидно никой в Европа не изпуска необходимото минимално водно количество от реката, или както го наричат в Европа – екологичен отток, който е необходим, за да се осигури животът в реката.

Това обаче не е важно само за водните организми, а е от изключително значение и за кладенците за питейна вода.

Подземните води, от които се захранват много кладенци както в България, така и в цяла Европа, са хидравлично свързани с водите в реката. Когато реката пресъхне, нивото на тези кладенци също спада.

У нас такива сериозни проблеми се наблюдават в Свищовския край. Чува се, че в Русенско също значително е спаднало нивото на кладенците, които черпят вода от подземните води, свързани с реката.

Река Дунав е известна като клоаката на Европа. В нея се изливат замърсени води от множество населени места и промишлени предприятия по течението.

В голяма част от урбанизираните територии отпадъчните води все още се изхвърлят без необходимото пречистване.

Например сега има една добра новина от Лом, където предстои да бъде изградена пречиствателна станция, но досега такава не е имало. В реката директно се изливат битово-отпадъчни и промишлени води. Няколко пъти е имало и изтичане на замърсяващи вещества от хвостохранилища в Унгария и Румъния.

В Сърбия има мини в района на Бор, които сега предстои да бъдат разширени, както и да бъдат изградени нови мини в други притоци на Дунав. В Сърбия няма флотация, няма и оборотен цикъл на водите – всички отрови директно се изхвърлят в реката.

За българския участък това е като отровна чорба – всички тези замърсители се вливат в огромната река.                                                                                                        Затова водата трябва непрекъснато да се следи за замърсявания, защото в момента количеството прясна вода е малко, докато количеството на замърсените води остава постоянно и дори може да се е увеличило.

Реката непрекъснато се драгира, за да се осигурява корабоплаването. Това драгиране премахва естествения дънен субстрат, който играе ролята на филтър, препятстващ замърсените води от реката да навлизат в подземните води.

Ние, като драгираме, махаме този филтър. А сега нашата държава заедно с Румъния се готви да изпълнява един проект за цялостно удълбочаване на 12 критични точки за корабоплаването, което съвсем ще съсипе този филтър, доколкото той е останал.

Това създава сериозен риск за питейната вода. МОСВ трябва редовно да следи качеството на водата в реката, а предполагам, че РЗИ и ВиК операторите следят качеството на водата в тези кладенци. Проблемът е, че когато бъде установено замърсяване на водата, вече може да е твърде късно.

Румъния си позволи да взривява скали и да потапя шрепове, отклонява вода към нейната атомна електроцентрала „Черна вода“. Унгария потапя шрепове, за да си повдигне нивото на реката, което означава, че тя задържа още вода.

Сърбия и Австрия държат хидро язовирите пълни с вода догоре, а ние тук нямаме вода.

Ето защо в момента в нашия участък е толкова ниско нивото на реката.

Заради понижаването на нивото водата се отдръпна навътре и се оголиха големи участъци от бреговете. Даже мамут откриха.