Николай Яръмлаков : Когато политическите решение изместят експертните, се плаща скъпо!

Питам се: що за обида е това? Дали персонална, или към цялата българска архитектурна и инженерна гилдия?

                                                                                                                            Значи ние, българските архитекти и конструктори, не можем сами да видим проблема, а ще чакаме някой отвън да дойде и да ни го посочи с пръст!                                         И защо се стига дотук?                                                                                        Защото решението да се избере залата в Бургас е чисто политическо, а не експертно.

                                                                                                                            Мащабът на една функция винаги определя нейната форма.                          „Евровизия“ не е просто концерт, а тежка мултимедийна продукция от индустриален тип със строго разписани физически нормативи: между 80 и 140 тона сценичен товар на покрива (rigging), чиста светла височина от минимум 18.00 метра, капацитет от 8 000 – 12 000 зрители и над 8 000 кв. м спомагателни площи за медии и делегации.

Когато една сграда не отговаря на тези изисквания, законите на строителната статика не се отменят с политически решения. Те се компенсират с компромиси — т.нар. независими наземни носещи системи (Heavy-Duty Ground Support).

Давам примери от историята на самия конкурс какво се случва, когато политиката или липсата на подходяща зала наложат избор на съоръжение с конструктивни и пространствени дефицити:

                                                                                                                        Международните прецеденти:                                                                              Цената на компромиса

                                                                                                                    Копенхаген 2014 – B&W Hallerne (Бивш корабостроителен хангар):

                                                                                                                         Старата индустриална покривна конструкция не беше оразмерена за динамични и концентрирани точкови товари. Наложи се изграждане на цялостна „сграда в сградата“ — самостоятелна вътрешна стоманена пространствена рамка на собствени фундаменти.

Проектът стана нарицателно за финансов провал в Дания, като първоначалният бюджет беше превишен над три пъти именно заради непредвидените разходи по тежкото адаптиране.

                                                                                                                                Киев 2017 – Международен изложбен център (IEC):

Класическа изложбена зала с лека конструкция за сняг и собствено тегло. Покривът не можеше да поеме предвидените ~140 тона техника. Върху пода бяха монтирани десетки масивни стоманени кули (truss towers), носещи независима покривна скара (Mother Grid).

Монтажът отне допълнителни две седмици, бюджетът набъбна с милиони евро за временни стоманени конструкции, а вертикалните подпори закриха видимостта от редица сектори.

Тел Авив 2019 – Expo Tel Aviv (Павилион 2):

Ограничен покривен капацитет и недостатъчна височина за кинетичните LED модули. Наложи се изграждане на тежки наземни колони по периметъра на сцената, които изядоха голяма част от терена и компрометираха зрителните линии (sightlines) на публиката.

Архитектурната съпоставка: Виена, София и Бургас

Ако сравним българските съоръжения с еталонната зала от конкурса във Виена (Wiener Stadthalle), параметрите говорят сами:

Разгъната застроена площ (РЗП):

• Виена: ~40 000 кв. м (комплекс над 60 000 кв. м)

• София: ~58 000 кв. м (5 функционални нива)

• Бургас: ~26 000 – 30 000 кв. м (хоризонтално корито)

Конструкция и поведение при товар на покрива:

• Виена: Висяща въжена система — поема огромен чист опън без деформация.

• София: Главни стоманени ферми — проектно оразмерени за тежък ригинг и концентрирани точкови товари.

• Бургас: Пространствено-прътова мрежа от тръби и сферични възли — оразмерена за сняг и вятър, но силно уязвима при концентрирани точкови сили (1.5 – 3.0 т на възел), с реален риск от изкълчване на прътите под натиск.

Зрителски капацитет:

• Виена: ~10 500 реални седящи места в сценичен режим.

• София: 12 374 седящи места (до 15 000 за концерти).

• Бургас: 4 100 седящи места (след монтажа на сцената и зоната Green Room реалният капацитет ще падне под 3 500).

Пресцентър и площи за делегации (нужни са над 8 000 кв. м):

• Виена: В съседните зали на комплекса с топла връзка.

• София: В тренировъчните зали и многопластовите вътрешни фоайета.

• Бургас: Липсва свободен обем в сградата; налага се изграждане на временни външни шатри и павилиони на паркинга с огромни разходи за климатизация и охрана.

Въздушна свързаност през май:

• София: Целогодишен международен хъб с ежедневни преки полети до всички европейски столици.

• Бургас: Сезонно летище; през май редовните директни линии са силно редуцирани преди старта на чартърите. Полет само до една столица – Лондон!

Защо покривът на „Арена Бургас“ налага същия скъп сценарий:

Покривът в Бургас не може да поеме 100+ тона концентрирана техника на EBU. Това неизбежно ще наложи изграждането на независима наземна стоманена кулна система (Ground Support), която:

Сваля светлата височина с още 2 до 3 метра.

Изяжда от и без това ограниченото пространство на терена.

Поставя масивни вертикални стоманени колони директно пред погледа на зрителите по трибуните.

Какво всъщност трябва да направи кметът на Бургас?

Кметът на Бургас е грамотен човек и като добър управленец знае какъв е правилният ред:

1. Да възложи спешно техническо проектиране на всички допълнителни временни конструкции — независимата наземна носеща система (Ground Support), външните климатизирани павилиони за пресцентъра и 35-те делегации, както и временната транспортна схема.

                                                                                                                                  2. Да направи точна количествено-стойностна сметка (КСС) за тези адаптации.

                                                                                                                                    3. Да прецени: Ако общинският бюджет на Бургас може да си позволи тези многомилионни извънредни разходи — чудесно, нека бъде местен патриот и да поеме домакинството със средствата на своята община!

Но ако сметката за политическото решение и замазването на инженерните дефицити трябва да се прехвърли към държавния бюджет и джоба на всички български данъкоплатци — тогава това вече не е местен патриотизъм, а безотговорност.

                                                                                                                                                                               Заключението на архитекта :

Няма нужда да чакаме експертите от EBU да дойдат след месеци, за да ни кажат това, което всеки дипломиран архитект и конструктор вижда от чертежите:

София предлага готова, проектно оразмерена и функционираща сградна и градска система с нулев конструктивен компромис.

Бургас разполага с хубава зала за лека атлетика, но непригодна за формата на „Евровизия“, чието насилствено адаптиране ще струва милиони левове публичен ресурс за временни конструкции, подпорни кули и логистични компенсации.

Когато строителната статика и градоустройството се подменят с политически пазарлъци, сметката накрая винаги я плаща българският данъкоплатец.

–––––––––––––––––––

ПП. Да ме извинява Милена Милотинова…!

                                                                                                Капитан.