БПЦ е овладяна от путинофилия, ченгесарщина и политически клиентелизъм!

За един неправославен християнин би било най-лесно да подмине неспиращите сътресения и скандали около Българската православна църква (БПЦ).                                                                                                                          Да си каже, че не е негова работа да взема отношение спрямо проблемите на деноминация, към която не принадлежи.

БПЦ обаче е далеч повече от просто една от многото религиозни организации, вписани в официалния списък с изповедания в България.

Нейната важност се определя не само от обстоятелството, че представлява най-многобройната по численост религиозна общност в страната, нито от факта, че е институция с повече от хилядолетна история и неизмерим принос в културното развитие на българския народ.

А по високите етажи в БПЦ се случват не просто нелицеприятни неща. Случват се опасни неща, които отдавна мнозина сред нас назовават, но е съмнително доколко наистина разбират.

Скорошната отвратителна разправа с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, е само повърхността на един дълбок процес с дългогодишна давност. Процес, който не просто взема жертви в лицето на достойни и благочестиви хора като него – бъдете сигурни, вярата на този човек няма да бъде пречупена.

Истинската жертва на пленената българска Църква е духовността на православните българи, тяхната близост до Христос и Неговото учение. От години се извършва добре планиран и целенасочен опит тази духовност да бъде подменена с една изкривена представа за православието и за християнските ценности, имаща подчертано руски привкус. От избора на Даниил за български патриарх преди две години тази тенденция вече има силно централизиран характер.

Нито веднъж БПЦ като институция не прояви очакваното от всеки християнин състрадание, обръщайки поглед и сърце към агонизиращия народ на Украйна.

Напротив, с погнуса виждаме и чуваме как българският патриарх нееднократно преповтаря манипулативните и категорично неверни тези на руската диктатура. Даниил напълно уверено заявява:

„Да не прибързваме да нарочваме за агресор единствено и само едната страна в конфликта, а другата да се представя за невинна жертва. […] Нещата не са така“.

Трудно е да се осмисли как един духовник, още повече човек със святото призвание да бъде пастир на своя народ, може убедено да твърди подобни неща. Но дори да приемем за „нормално“ човек да споделя подобна „гледна точка“, крайно недопустимо е тя да идва от предстоятеля на БПЦ.

На патриаршеския престол прилягат смирение, въздържаност и преди всичко грижа за страдащия – послание, което да просветли сърцата на вярващите и да бъде пример за тях.                                                                                                                         Вместо това Даниил директно възпроизвежда руски пропагандни внушения и уотабаутизми и принизява един от стълбовете на българската идентичност до още един канал за руско влияние в обществото.

Никанор назова тези истини по начин, по който да бъдат чути. Този човек знае отлично какъв е рискът за него, но въпреки това не се отказва да следва евангелския си дълг да проповядва Истината без страх.

 

И съвсем очаквано върху него се изля цялата тежест на пленената Църква.

Забелязахте ли как централизираната атака срещу Никанор следва до най-малкия детайл познатия модел на руските трол атаки в интернет пространството – същите послания, същата агресия, същите канали за разпространение?

Това говори напълно достатъчно за силите, обгърнали високите етажи на БПЦ днес. Нали сред вас няма някой, който да си мисли, че разправата с Никанор в действителност е за някакви неизяснени финансови отчети, както се твърди в отправеното към него обвинение от Софийската митрополия?

Всичко започва и се из

черпва с неговата публична подкрепа за Украйна, с несъгласието му с варварската руска война срещу украинците, с критиките му срещу путинистките изказвания на настоящото ръководство на БПЦ, с „кощунството“ да покани украински дечица да посетят Църногорския манастир.

 

Със съжаление и т

ревога обаче трябва да признаем очевидното – достойните и честни духовници рядко имат думата. Те са умишлено заглушавани, а онези сред тях, които се осмеляват да посочат открито болестите в БПЦ, мигновено биват нарочени за „разколници“. Именно това се случи с Никанор.

Докато Даниил продължава да бъде патриарх, дума в Църквата ще продължават да имат хора, които разбират православието през оптиката на политическата русофилия.

На преден план ще бъдат „духовници“, които принизяват православната вяра до покланянето пред току-що написалия книга за „ползите“ от войната срещу Украйна руски патриарх и агент от КГБ кирил (гундяев).

 

(1) Да отвоюват своята Църква от овладялата я лъжеправославна клика, сляпо ориентирана към московския религиозен милитаризъм и неговата джихадистка сакрализация на войната;                 Или                                                                                                                         (2) Процесът на обществено отчуждаване от Църквата да продължи до такава степен, че в недалечно бъдеще тя да бъде напусната и от останалите си достойни свещенослужители, да се изолира още повече и в крайна сметка да се превърне в същинска проруска секта.                                                                                            Да стане траен символ на обществено разделение.