Омбудсманът сезира КС за „замразяването“ на минималната заплата!

Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд за „замразяването“ на минималната работна заплата и промените при отчитането на трудовия стаж, съобщиха от пресцентъра на институцията на омбудсмана.

С искането си омбудсманът моли Конституционния съд да образува конституционно дело и да обяви за противоконституционни текстове от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. като противоречащи на принципите на правовата и социалната държава.

Според искането с тях се променя механизмът за изчисляване на трудовия стаж, като досегашната уредба, базирана на изработени дни, се заменя с уредба, основана на изработени часове.

Новата редакция в Кодекса на труда въвежда стриктно пропорционално изчисляване на трудовия стаж при непълно работно време, като отменя действащото правило, според което за пълен ден трудов стаж се признава времето, през което е отработена поне половината от законоустановената норма.

Това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега, изтъква омбудсманът, цитиран от БТА.

Оспорва се и текстът, с който през 2026 г. се премахва механизмът за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без едновременно да е предложен алтернативен модел, срок за неговото приемане и гаранции за актуализация.

По отношение на минималната работна заплата Велислава Делчева изтъква, че суспендирането на законовия механизъм за определянето ѝ и замяната му с конструкция, зависеща от бъдещо и несигурно законодателно събитие, има пряко отражение върху правата на работниците и служителите.

Според искането ѝ премахването на действащия механизъм без ясна и ефективна алтернатива създава риск от правна и икономическа несигурност и лишава значителен брой работници от необходимата предвидимост и защита.

В искането се посочва, че оспорените разпоредби противоречат на принципите на правовата и социалната държава, на конституционната закрила на труда, на правото на труд и на правото на минимално трудово възнаграждение и платен годишен отпуск.

Освен това пише, че промените създават риск от непряка дискриминация спрямо работещите при непълно работно време, като поставят тази категория работници в трайно по-неблагоприятно положение единствено поради организацията на работното им време.