Краят на една епоха – Модрич, Роналдо, Неймар, Меси. И боговете плачат…!

Само си представете колко плодородна е тази американска почва днес. Тя е буквално напоена със сълзите на онези, които написаха съвременната история на футбола и които в наши дни, един по един, се сбогуват с най-свещената фланелка.

Кристиано Роналдо, Неймар да Силва Сантос, Лука Модрич, Върджил ван Дайк… Всички те оставиха сълзите си на този континент.                                                                                                                                                                                          Краят на една епоха се случва пред очите ни и се движи като влак – един влак на тъга след друг.

Най-поразителното е фактът, че всички се сбогуваха по един и същ, жесток начин. Всички напуснаха терена с наведени глави, победени, и скриха огромната си тъга, като избърсаха сълзите си с герба на националния отбор.

Публиката по стадионите и милиони по света нямаха възможност да гледат само последния им танц, последния им дрибъл с националната фланелка. Те гледаха нещо много по-голямо. Те бяха свидетели на голямата им емоция, онази сурова, момчешка скръб, която се изпитва само веднъж в живота.

Може би Роналдо е трябвало да плаче по-рано, в онзи драматичен осминафинал срещу Хърватия. Но не, той се смееше тогава, докато великият Лука Модрич плачеше.

Сълзите на Лука бяха по-тихи, по-дискретни, както е на терена, но нараняваха всеки искрен футболен фен. Сега съдбата си пое по план.                                                  Беше ред на Кристиано да се пречупи, да плаче пред испанците, пред американците и пред цялата планета, която гледаше прощалния му мач мълчаливо, с буца в гърлото.

Не само европейците плакаха. Видяхме пълен срив на емоциите и при Неймар, когато бившата абсолютна сила, прочутата Бразилия, беше поставена на колене от упоритата Норвегия.

Ще скочи ли Меси от вагона на тъгата?

Ставаме свидетели на сцени за футболни алманаси. Чувството за привилегированост се смесва с тъга по отминаването на поколението, с което сме израснали.

Сега, докато прахът бавно се утаява по американските стадиони, във въздуха витае само един въпрос, който държи цялата планета будна: Ще се разплаче ли и Лионел Меси или ще може да прескочи този вагон?

Ще видим през следващите дни. Пригответе си кърпичките, защото футболът не е бил толкова жесток и емоционален от дълго време.