Вуду магия или проклятие – африканските отбори умират в една и съща, прокълната минута!

Алжир разчупи леда и първи усети острието на това проклятие срещу Меси и отбора му.                                                                                                                  Момчетата от Северна Африка държаха всичко в свои ръце, бореха се като лъвове, държаха южноамериканския гигант на въжетата, а след това дойде онзи фатален финал.

Часовникът показваше 86-ата минута, имаше загуба на фокус, защитната линия се пропука и Аржентина пое всичко.                                                                           Това беше първото голямо предупреждение, но никой на Черния континент не го взе на сериозно. И тогава дойде 1 ЮЛИ, сряда, денят, в който проклятието достигна своя връх.                                                                                                                                              Черна сряда: Как Конго и Сенегал пострадаха за един ден :

Вчерашният ден ще остане в историята като един от най-мрачните в историята на африканския футбол на Световното първенство, защото само в рамките на няколко часа два отбора претърпяха идентични съдби.

Първо, ДР Конго изигра мач отвъд възможностите си срещу Англия. Те държаха „Гордия Албион“ под контрол, имаха резултат, който ги изстреля в небесата, а след това настъпи психическо затъмнение.

Познайте коя минута?                                                                                          Отново проклетата 86-та!                                                                                      Защитата се пръсна като паяжина, англичаните, благодарение на ужасния Хари Кейн, грабнаха победата от нищото и оставиха конгоанците в сълзи на тревата.

Само няколко часа по-късно – огледална трагедия. Сенегал играе мача на живота си срещу Белгия, контролира ситуацията, води с 2:0, има място на осминафиналите в джоба си.

И какво се случва? Повторение!                                                                              Отново тази 86-та минута, Ромелу Лукаку отбелязва гол за 1:2, белгийската машина стартира, Тилеманс прави 2:2 няколко минути по-късно, а сенегалците не успяват да се възстановят от този шок дори в продълженията.                                                 Вода им е влязла в ушите, сълзи са им влезли в очите, а куфарите им са опаковани за Дакар.

И накрая, ето какво наистина не разбирам… Как е възможно най-физически доминиращите отбори в света, пълни със звезди, играещи в топ 5 лиги, редовно да извършват футболно самоубийство в последните пет минути на мача?

Отговорът може би се крие в този неукротен манталитет. Африканският футбол е красив за гледане, пълен със страст, ритъм и брилянтни движения, но когато тактически изтънчените европейски и южноамерикански акули усетят миризма на кръв и паника в самия финал, няма милост.

Европейците показаха характер и и използваха най-слабото място на Африка – в защитната дисциплина, когато играта навлезе в „сумрак“.