Русия е конфискувала активи на западни фирми на стойност 50 милиарда долара за три години!

Руските власти са конфискували активи на стойност около 50 милиарда долара през последните три години, което подчертава мащаба на трансформацията в икономическия модел „Крепост Русия“ по време на войната в Украйна , показа проучване, цитирано от „Ройтерс“.

Конфликтът е съпроводен със значително прехвърляне на активи, тъй като много западни компании напуснаха руския пазар, активите на други бяха експроприирани, а активите на някои големи руски предприятия бяха конфискувани от държавата.

В отговор на това, което Русия определи като незаконни действия от страна на Запада, президентът Владимир Путин подписа през последните три години укази, позволяващи изземването на западни активи, в които са въвлечени фирми, вариращи от германската Uniper до датската пивоварна Carlsberg.

Освен западните активи, големи местни компании са сменяли собственика си въз основа на различни правни механизми, включително необходимост от стратегически ресурси, твърдения за корупция, предполагаеми нарушения на приватизацията или лошо управление.

Московската адвокатска кантора NSP (Некторов, Савелиев и партньори) заяви, че мащабът на това, което тя нарича „национализация“,възлиза на 3,9 милиарда рубли за три години и в него са изброени участващите компании.

Изследването беше публикувано за първи път от „Комерсант“, един от водещите руски вестници, който заяви, че то илюстрира икономически модел на „Крепост Русия“.

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. даде надежда, че Русия може да се трансформира в свободна пазарна икономика, интегрирана в световната икономика, но огромната корупция, икономическите сътресения и организираната престъпност подкопаха доверието в демократичния капитализъм през 90-те години.

През първите си осем години на власт Путин подкрепяше икономическите свободи, атакуваше някои олигарси и ръководеше значителен растеж на икономиката до 1,8 трилиона долара през 2008 г. от 200 милиарда долара през 1999 г.

В периода 2008-2022 г. икономиката нарасна до 2,3 трилиона долара, въпреки че западните санкции я удариха силно, след като Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г., според данни на Международния валутен фонд.

Въпреки че руската икономика се представи по-добре от очакваното по време на войната в Украйна, номиналният ѝ размер в долари през 2024 г. е бил само 2,2 трилиона долара, според данни на МВФ, много по-малко от този на Китай, Европейския съюз или Съединените щати.

Руски представители твърдят, че войната в Украйна – най-голямата конфронтация със Запада от Студената война насам – е изисквала извънредни мерки, за да се предотврати това, което според тях е ясен опит на Запада да смаже руската икономика.

Путин казва, че излизането на западни фирми е позволило на местните производители да заемат тяхното място и че западните санкции са принудили местния бизнес да се развива. Той призова за „нов модел на развитие“, различен от „остарялата глобализация“.

Но икономиката по време на войната, насочена към производство на оръжия и подкрепа на дълъг конфликт с Украйна, постави държавата – и онези служители, които я управляват – в много по-силна позиция от частния руски бизнес.

Руските прокурори сега искат да конфискуват мажоритарния дял на милиардера Константин Струков в големия производител на злато Ужуралзолото за държавата.

Повече от хиляда компании – от McDonald’s към Mercedes-Benz – са напуснали Русия от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., като са продали, предали компаниите на съществуващи мениджъри или просто са изоставили активите си.

В този контекст се насърчава икономическият суверенитет, технологичната автономия и идеологическото противопоставяне на либералния Запад, а вътрешно — консолидация на властта, националистично мобилизиране и търпимост към ограниченията в името на „оцеляването на държавата“.                                            Моделът не е временна мярка, а все по-оформяща се парадигма, в която Русия се възприема като обкръжена, но решена да не се предаде.