Мицкоски пак превъртя! Искал в Е.С. ама да не изпълнява европейските договори!

„Той директно заби нож в белия дроб на македонската идентичност и закова пирони в ръцете и краката ѝ“, заяви Мицкоски, подчертавайки, че последствията от това вече се усещат и все повече държави подкрепят позицията на Скопие, пише БГНЕС.

Според него проблемът не е в това дали няколко стотин българи ще бъдат включени в конституцията, а в „опита чрез политически инженеринг да се създаде нова македонска нация“, която по думите му е резултат от решения след Втората световна война.Мицкоски заяви, че ще разговаря с председателя на Европейския съвет Антонио Коща относно възможна среща между България и Северна Македония в рамките на предстоящата среща на върха на НАТО в Хага.

Защо македонските управляващи не са прави?

Изказванията на Християн Мицкоски са част от утвърден националистически дискурс в Северна Македония, който цели да представи всяко отваряне към историческа истина като удар срещу идентичността.

В действителност „Френското предложение“ не отнема идентичност на никого — то изисква признаване на историческите факти и етническото многообразие, включително присъствието на българска общност в страната.

Скопие иска европейско членство, но отказва да приеме, че историята на Македония е преплетена с българската — факт, признат дори от Коминтерна при създаването на югославската република. Включването на българите в конституцията не подкопава идентичността на останалите граждани, а отговаря на европейски стандарти за права на малцинствата.

Идеята, че Европа упражнява „инженеринг“, е подвеждаща. Истинският натиск идва от това, че истината за общата история с България дълго е била потискана и сега неизбежно изплува на повърхността.

ЕС няма интерес да създава нова македонска нация, но изисква политическа зрялост — да се отхвърли езикът на омразата и да се приеме, че съседството предполага не само икономическо, но и културно разбирателство.

Македонските политици не са прави, защото не може да се влиза в ЕС, отричайки европейските ценности, сред които са историческата истина, правата на малцинствата и добросъседството.