Евгений Кънев : Независимо какво си представя Радев, Путин е в цуг-цванг!

Разбира се – при авторитарните персонажи като Тръмп думите често се разминават с делата – но определено той качва залозите, като дори покани Саудитска Арабия да се включи срещу Русия като дръпне цената на нефта надолу.

Като цяло – по сигнал от Кремъл – тукашните русороби градиха лъскав имидж на Тръмп като миротворец, но вероятно в главите им мирът е бил руски – Тръмп просто да накара Украйна да приеме условията на Путин. Следете идващото салто-мортале към Тръмп на нашите тръмпоиди.

Истината е, че пропагандата – директно и чрез негови проксита – е последното и най-добро оръжие на Кремъл, в комплект с диверсионните операции.

Но независимо, че критиката на Радев е винаги срещу Европа, която “безумно” налагала санкции и въоръжавала Украйна срещу “непАбедимая” – не само армия, но и икономика – всъщност скърцането на разкапващите се темели на единствената останала империя в Европа – век по-късно – се чуват от хиляди километри. И ги няма болшевиките да я спасят.

Ние се фокусираме в Европа, но само за по-малко от година:

– Сирия се отскубна от руския захват с турска помощ;
– Армения, бившият най-верен съюзник на Кремъл в Задкавказието сключва стратегически съюз със САЩ и вече иска НАТО и ЕС;

-Грузия въстана и става все по-труден контролът на Кремъл ;
– Азербайджан рязко охладня след историята със сваления самолет и предпочита Турция за стратегически партньор;
– дори порусчена Абказия въстана срещу проруския режим, а Русия дори нямаше какво да прати като подкрепления и се задоволи с икономически санкции;
– Молдова на косъм се спаси от руски президент, въпреки налетия милионен кеш за подкупи;
– Румъния спря руското прокси президент;
– Дори Вучич започна бавно да обръща кораба, след американските санкции срещу местната нефтена компания и с десетки хиляди протестиращи на улицата.
Руската периферия на уж възстановяващата се империя всъщност се разпада.

Но Путин има не само украински и външен фронт. Той все повече има и вътрешен фронт.

Независимо какво си представя Радев, руската икономика се задъхва и яко скърца. Икономическият растеж е измамен – това са държавни пари от топящия се резерв, които се наливат за войната, а тя прави военни поръчки към останалата част на икономиката.

                                                                                            Нещо като преместване на пари от единия джоб в другия. Но при такива огромни лихви няма как да се прави устойчив бизнес. Половината разходи на войната вече се финансират от … банките – т.е с парите на населението и бизнесите – които не могат свободно да разполагат с депозитите си. А експортът постоянно намалява под тежестта на санкциите.

Да – ясно е, че руснаците могат да воюват и на хляб и вода – но какво бъдеще има такава “империя”? С недостиг на около 4 млн работници; на около 500 х учители и поне още толкова медицински работници. А още не са се завърнали от фронта силовиките, много от тях бивши затворници на…пазара на труда.

С други думи, Путин е в цуг-цванг. Става все по-трудно да финансира войната, а ако я спре – не се знае дали ще може да управлява “мира” при тези дадености. Както ми каза виден социолог – русофил след едно предаване: “Аз обичам Русия, но мразя Путин, защото той и… майката.”

Та Радев да побърза с неговия русофилски проект – че скоро руската му пропаганда ще остане безпредметна. Както просръбската на Гоце Първанов в полза на Милошевич през 1999 г, която приключи като го отведоха в Хага. Където чакат и Путин.

                                                                                                    Евгений Кънев