Иван Лечев разказа какво се е случило с Кирил Маричков на сцената в Селановци!

„Накратко казано Кирил просто падна от сцената. Ние всички си мислим, че той получи нещо всъщност, защото начинът, по който падна беше без никакъв жест на самосъхранение. По принцип човек, който тръгва да пада отнякъде, ще протегне ръце да се запази, ще направи нещо. А той просто падна“. Така китаристът и член на супергрупата „Фондацията“ Иван Лечев описа пред bTV инцидента, станал снощи на сцената във врачанското село Селановци, при който загина фронтменът на „Щурците“ Кирил Маричков.

Сигналът на тел. 112 е подаден около 18.45 часа. Музикантите от „Фондацията“ са били специални гости за откриването на традиционния фестивал „Кукурузени усмивки“, провеждан като част от събора на Селановци. Въпреки че екипът на Спешна помощ е пристигнал от Оряхово за 7 минути, лекарите не успяват да спасят живота на Маричков и той издъхва в линейката. На 30 октомври „щурецът“ трябваше да празнува 80-годишния си юбилей.

„Аз не съм спал цяла нощ да мисля какво можехме да направим. Всички бяхме наоколо, но никой от нас не беше достатъчно близо да може някак да го задържи, да го поеме. Той падна на земята буквално на лицето си от височина от метър и половина от сцената с целия си ръст. Никой не може да оживее от такова нещо. Душата ми се къса, но никой не беше достатъчно близо, за да направи каквото и да било“, добави Иван Лечев.

По думите му преди концерта Кирил Маричков е бил добре.

По думите му през годината Маричков е имал няколко подобни инцидента.

„Говорихме, че може би вече е време да слезе от сцената, но той искаше да е на сцената. Това му е животът, това му е призванието. И за съжаление точно на сцената се случи да загуби живота си“, каза още Иван Лечев.

Той добави, че много е обичал Кирил Маричков, с когото бил свързан от детските си години.

„Загубихме един голям човек. Мога да кажа, че го обичах. Аз съм свързан с него от малък, защото неговият вуйчо беше най-добрият приятел на моя баща. И през годините, освен че свирихме заедно, сме имали безкрайни разговори, в които съм научил много от него. Аз още не мога да асимилирам, че говоря за него в минало време“, завърши Лечев.