„Смъртта е паспорт за живота“! Испанец оцеля след падане в 30 метрова бездна!

Смъртта е паспорт за живота. С тази реплика феноменът в катеренето и алпинизма Алберт Сегура обяснява накратко какво е да преживеeш 20 потенциално смъртоносни инцидента. И да останеш жив.

50-годишният испанец наскоро издаде книга със съвсем логичното заглавие „20 живота“, или както сам се шегува – с 13 повече от тези на котките.

Историите му са наистина изумителни, като на моменти дори е трудно да се повярва, че всичко това е истина. Доказват го обаче множество свидетели и факти, а самият Сегура разказва с лекота за срещите си със смъртта. А те са били както многобройни, така и и доста колоритни – от падания в пропасти, през рак и инфекции, та чак до удар от мълния.

„Извинявам се, че не съм във форма, но преди седмица паднах в 30-метрова пропаст и все още не съм се възстановил добре. Просто една скала, която изглеждаше твърда, всъщност не беше – поддаде и аз полетях надолу. 7 пукнати ребра и счупена ключица, нищо сериозно“, започва интервюто си за Marca Сегура.

Той разказва, че се препитава като инструктор и алпинист, който поставя реклами на места, където нормални хора отказват да се качат. Още като млад осъзнава, че животът в града го задушава и тръгва по света, за да практикува любимото си катерене.

„Бяхме тръгнали със семейството с кемпер да обикаляме света, но ми се обадиха, че майка ми умира. Прибрахме се, но късно. След това хванах много рядък вирус, при каране на кънки си счупих две ребра, въпреки че карам кънки от дете и никога не бях падал, диагностицираха ме с рак и известно време трябваше да се подлагам на химиотерапия…!

Когато най-накрая се възстанових, реших да пътувам до Йордания. Там покорих 7 от най-трудните скални маршрути само в рамките на 20 дни, но се подхлъзнах в пропаст и бях евакуиран с хеликоптер. Пробит бял дроб и увредена трахея. След 3 дни излязох от болницата, защото трябваше да обучавам над 1500 човека“, разказва Сегура.

Малко след това той поема към Австралия, където пък го удря мълния.

Или както сам признава – явно е била „малка мълния“, щом оживява.“  Бяхме високо в планината, разрази се гръмотевична буря. Опитахме се да се подслоним под една скала, въпреки че знаехме колко лоша идея е това.

Помня как косата ми щръкна във въздуха, след това полетях на 5 метра. Гърбът ми пушеше и беше обгорен. За около 2 седмици се оправих“, продължава Сегура, който описва всичките си истории в книга.

И разбира се – след всичко преживяно е много интересно как подобен човек гледа на живота. И смята ли се за безсмъртен.