Френската преса назова цената на най-новия руски танк „Армата“! Много е скъп и не се използва в Украйна!

ОБТ Т-14 Армата, представен на Парада на победата през 2015 г., изненада Запада, чиито наблюдатели преди това смятаха, че руската отбранителна индустрия не е в състояние да направи пробив в танкостроенето.

По онова време Т-14 се възприемаше като най-модерното решение: превозното средство беше оборудвано с роботизирана купола, най-новата композитна броня и оръжие, комплекса за откриване на опасности „Афганит“, а екипажът беше разположен в капсула, която им осигуряваше повишена защита.

„Армата“ през 2015 г. беше смятан за най-модерния танк в света – казва френското издание Meta-defense.

Преди да бъдат въведени, съветските и руските MBT са проектирани да бъдат мощно въоръжени, адекватно бронирани и най-вече сравнително леки и много по-лесни за производство от техните западни аналози.

Както беше посочено, очакваше се през следващите години руските въоръжени сили да получат стотици танкове от този тип. До момента обаче са доставени само 20 до 30 екземпляра, главно за тестване.

Най-важният проблем за руските въоръжени сили по отношение на Т-14 Армата, както и всички съпътстващи го бронирани машини от ново поколение, се отнася до индустриалния и преди всичко до финансовия въпрос.

Според някои източници Т-14 ще струва приблизително 6 милиона долара на единица, в сравнение с по-малко от 2 милиона долара за Т-90М, който остава много способен танк, въоръжен със същото 125-милиметрово оръдие и различни други системи, заимствани от Армата – отбелязва френската преса.

Според автора е възможно Т-14 никога да не постъпи на въоръжение в руските войски, особено като се има предвид участието на руските въоръжени сили в украинския конфликт, по време на който акцентът беше поставен върху намаляването на производствените разходи и масовото производство на оборудване.

Според него Руската федерация не разполага със същите средства като САЩ, Европа и Китай, които могат да си позволят да закупят танкове на цена от 20 милиона долара.

„Армата“ се оказа твърде скъпа. Руският генерален щаб предпочита Т-90М, който струва 6 пъти по-малко, а понякога и повече от моделите, използвани в Европа, но въпреки това се оказва много ефективен, мобилен, добре защитен и има голяма огнева мощ – пише изданието, назовавайки цената на автомобилите.

Както беше обяснено, въпреки че е възможно да се счита Leopard 2A7/8, M1A2 SEPv3 Abrams или модернизиран Leclerc за по-добри от T-90, немислимо е да се мисли, че само един западен танк ще се представи по-добре на полето от 5 или 6 единици Т-90.

Ефективността на руския подход повдига въпроси относно целесъобразността на западната стратегия в тази област. Трудно е да се оправдае шесткратна разлика в цената на бронирани превозни средства с относително сходни характеристики, дори като се вземе предвид корекцията на паритета на покупателната способност от 2,2 за Русия в сравнение с Европа и Съединените щати – смята авторът.

Според него на Запад все още мислят само в парадигмата на баланса между защита, мобилност и огнева мощ, докато „руснаците от самото начало вземат предвид параметъра производствена цена“.

Тази разлика в парадигмата може да се види в много области, свързани с производството на руски оръжия. Така цената на Су-35 е приблизително три пъти по-ниска от тази на Rafale, Typhoon или F-15EX. Същото важи и за Су-57, който е три пъти по-евтин от F-35, а самолетът е много по-тежък – отбелязват в изданието.

Същата празнина съществува и в областта на подводниците. Така атомната подводница „Ясен-М“ се продава на руския флот за около 800 милиона долара, което е повече от три пъти по-евтино от подводниците от клас „Вирджиния“, „които са получили почти идеални характеристики“.

Западните страни, предимно европейците, трябва да намалят разликата в разходите, без да компрометират характеристиките на ефективността на оборудването.

След 20 години необуздан стремеж към „високи технологии“ това ще бъде много трудно постижимо. Вероятно тук обаче се крие ключът към неутрализирането на руските отбранителни усилия и заплахата, произтичаща от тях – заключава авторът.