Путин няма сили за нова агресия след като се спъна в Украйна! Иначе е свършен!

Очевидно е, че ключови членове на западния външнополитически елит четат мисли: Те твърдят, че знаят точно какви са намеренията на руския президент Владимир Путин. Видни официални лица и политически коментатори все повече се съгласяват, че амбициите му са безгранични и че Украйна е само първата му цел.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви: „Путин няма да се спре на Украйна“. Бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс заяви пред Кристиан Аманпур от Си Ен Ен: „Путин няма да спре дотук“.

Украинският президент Володимир Зеленски предупреди: „Литва, Латвия, Естония, Молдова може да са следващите“, а посланикът на САЩ във Великобритания Джейн Хартли заяви, че „всеки, който си мисли, че Русия може да спре след това … греши“. Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис е на същото мнение, като заяви:

„Русия няма да спре. … [Путин] очевидно има планове да продължи“. Президентът на САЩ Джо Байдън отправи абсолютно същото предупреждение още през декември 2023 г., както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Западните официални лица не са сигурни кога Русия ще тръгне срещу НАТО, но все повече хора изглежда вярват, че по-голяма война е неизбежна, ако Москва не бъде решително победена.

Както предупреждава Уолтър Липман: „Когато всички мислят еднакво, никой не мисли много.“ Очевиден факт е, че никой от тези хора не знае какво ще направи Путин или Русия, ако войната в Украйна завърши с контрол на Русия върху част от територията на Украйна преди 2022 г.

Нито аз, нито някой друг, освен може би самият Путин (а той може и да не знае със сигурност). Възможно е Путин наистина да има огромни амбиции и да се опита да последва скъпоструващия успех в Украйна с нова атака някъде другаде.

Но също така е напълно възможно амбициите му да не се простират отвъд това, което Русия е спечелила – на огромна цена – и да няма нужда или желание да играе за повече. Наскоро Путин заяви, че Русия няма да напада НАТО, например, макар че също така посочи, че F-16 или други самолети, които се предоставят на Украйна, ще бъдат легитимни цели, след като бъдат разположени там.

Никой не бива да приема уверенията на Путин за чиста монета, но не бива и автоматично да приема, че всичко, което казва, е лъжа.

Разбира се, тези западни експерти, които отправят ужасяващи предупреждения за бъдещите действия на Путин, се опитват да убедят западните граждани (и Конгреса на САЩ) да осигурят повече помощ за Украйна и повече пари за европейската отбрана. За да бъда ясен, аз също подкрепям продължаването на помощта за Украйна и бих искал да видя как европейските членове на НАТО засилват възпирането чрез изграждане на конвенционалните си сили.

Това, което ме притеснява, е рефлексивната инфлация на заплахите, която вдъхновява подобни изказвания, както и тенденцията тези мрачни прогнози да се третират като установени истини и да се представя всеки, който ги оспорва, за наивен, проруски поддръжник или и двете.

Убеждението, че Путин има неограничени амбиции, се основава отчасти на познатото либерално твърдение, че всички автократи са агресивни и трудно могат да бъдат възпрени. Логиката е проста: „Всички диктатори се стремят към експанзия; Путин е диктатор; ерго, Путин няма да спре с Украйна. QED.“ Този силогизъм е член на вярата сред либералните елити, но в негова подкрепа има малко доказателства.

Със сигурност някои диктатори – като Наполеон или Адолф Хитлер – са били опасни серийни агресори, поради което всеки автократ, с когото се окажем в конфликт днес, неизбежно получава етикет „поредният Хитлер“.

Но други диктатори са се държали доста добре на международната сцена, колкото и жестоко да е поведението им у дома. Мао Дзедун е тиранин по всяко едно определение и неговата политика е причина за смъртта на милиони негови сънародници, но единствената завоевателна война на Мао е завземането на Тибет през 1950 г.

Прусия на Ото фон Бисмарк води три отделни войни в рамките на осем години, но обединената Германия, създадена през 1871 г., е решителна сила, която запазва статуквото си до края на века.

Както твърди Станислав Андрески преди много години, много военни диктатури са склонни към мир, защото започването на война би изисквало от тях да въоръжат собствените си граждани, а това може да застраши властта им.

Фактът, че Путин е безмилостен диктатор, който хвърля в затвора или убива вътрешните си съперници и извършва други подли действия, не ни казва почти нищо за това дали иска да завладее куп съседи на Русия или вярва, че ще може да го направи.                                                                                                                     И едва ли е необходимо човек да е диктатор, за да започне непровокирана, незаконна и силно разрушителна война; мога да се сетя за някои известни либерални демокрации, които са го правили няколко пъти.

Второ, след окончателното приключване на войната в Украйна Русия няма да бъде в състояние да започне нови агресивни войни. Американското разузнаване смята, че Русия е загубила повече от 300 000 убити или ранени войници в Украйна, както и хиляди бронирани машини и десетки кораби и самолети.

Путин не е склонен да разпорежда допълнителна мобилизация на войски (въпреки че може да го направи сега, когато „преизбирането“ му е приключило), както защото подобни мерки ще отслабят допълнително руската икономика, така и защото рискува да подхрани народното недоволство.

Западните санкции не навредиха на руската икономика толкова, колкото се надяваха Съединените щати и техните съюзници, но дългосрочните икономически последици за Русия все още ще бъдат тежки. Воденето на дълга конвенционална война е скъпо, а започването на нова, когато настоящата приключи, би било още по-безразсъдно от първоначалното решение на Путин да започне това, което смяташе, че ще бъде лесна „специална военна операция“.                                                                                   Не е ли също толкова вероятно трудностите на Русия в Украйна да накарат Путин да бъде много по-предпазлив в бъдеще, дори ако армията му в крайна сметка постигне пирова победа?

Трето, ако основната причина, поради която Путин реши да нахлуе, е да попречи на Украйна да се премести в орбитата на Запада и един ден да се присъедини към НАТО, тогава той може да бъде доволен, ако тази възможност бъде изключена в последващо мирно споразумение.

Държавите често започват война по-скоро от страх, отколкото от алчност, и ако страховете на Русия за сигурността намалеят, вероятно ще намалее и стимулът ѝ да преследва други държави в Европа. Разбира се, членовете на НАТО не трябва да приемат тази възможност за даденост, но тя е също толкова вероятна, колкото и предположението, че целите на Путин нямат граници.