„Вашингтон Пост“ : Следващият мандат на Путин е незаконен и е време светът да му го каже!

Радиото в затворническата ми килия е включено през целия ден – от събуждането в 5 ч. сутринта до изгасването на осветлението в 21 ч. И колкото повече наближава уикендът на 15 март, толкова повече съобщения чувам в ефир за така наречените президентски избори. Нямам предвид, разбира се, предизборните реклами, които бихте очаквали в демократичните страни. Не – всички съобщения просто информират слушателите за различните начини, по които могат да гласуват – лично и онлайн.

Много хора се чудят защо диктатурите изобщо си правят труда да провеждат „избори“, след като всеки знае, че те не са нищо друго освен инсценирани, безсмислени ритуали. Но през XXI век единственият широко приет източник на легитимност за всяко правителство е урната – и дори режимите, които нямат истинска легитимност, изпитват нужда да създават впечатление за такава.

Понякога те отиват твърде далеч за собственото си добро. През 2020 г. беларуският диктатор Александър Лукашенко допусна до гласуване опозиционния кандидат Светлана Тихановская, за да изглежда удължаването на мандата му по-достоверно. Резултатът, според повечето независими оценки, беше съкрушителна победа на Тихановская, която трябваше да бъде отменена чрез измама. Това от своя страна предизвика най-големите улични протести по време на управлението на Лукашенко.

Владимир Путин научи урока на своя съсед. Най-силните му опоненти бяха елиминирани – не в преносен, а в буквален смисъл: Борис Немцов беше убит през февруари 2015 г., а Алексей Навални – през февруари 2024 г.

Но дори предпазливата опозиция беше оценена от Кремъл като твърде рискована. Когато Борис Надеждин, юрист и бивш депутат, който критикуваше войната в Украйна, реши да се кандидатира за президент, кампанията му моментално получи тласък: в градовете и селата на Русия се образуваха дълги опашки от (предимно млади) хора, за да подпишат петиции за неговата кандидатура; кампанията му получи десетки милиони рубли под формата на индивидуални дарения; а подкрепата му в социологическите проучвания се изстреля в двуцифрени числа. Не е изненадващо, че Централната избирателна комисия не допусна Надеждин до участие в изборите, като използва обичайните технически претексти.

Единствените „конкуренти“, с които Путин ще се сблъска на предстоящите избори, ще бъдат символични кандидати от официално разрешените „опозиционни“ партии – всички те полагат огромни усилия, за да избегнат всякаква критика към него и гледат да подкрепят войната му в Украйна. Същото може да се каже и за всички останали големи медии в Русия.

В същото време руснаците, които публично се изказват срещу Путин и неговата война, се наказват със затвор. По най-консервативни оценки броят на политическите затворници в момента е стотици, а общият брой на руснаците, които са били наказани с наказателна или административна санкция от 2018 г. насам за упражняване на свободата на словото, според неотдавнашно медийно разследване, възлиза на изумителните 116 000 души.

Само по време на последния президентски мандат на Путин са проведени повече политически процеси, отколкото при съветските лидери Никита Хрушчов и Леонид Брежнев взети заедно.

Но не само отсъствието на опозиционни кандидати, цензурата в медиите и мащабните репресии правят предстоящите избори в Русия нелегитимни. Една друга причина е, че Путин изобщо няма право да участва в изборите. Конституцията на Русия от 1993 г. ограничава президента до два последователни четиригодишни мандата. Путин – който е на власт от 2000 г. – намери начин да заобиколи това ограничение.

Между 2008 г. и 2012 г., след като изтекоха първите му два последователни мандата, той управляваше Русия като министър-председател чрез марионетен президент де юре (Дмитрий Медведев, ако някой си спомня името му). Вторият мандат на Путин (увеличен от четири на шест години) изтича на 7 май. Този път той избра различен начин да остане в Кремъл: през 2020 г. той прокара над 200 конституционни промени, включително едно, което му дава лично освобождаване от ограничението на мандата.

Ако хитростта с Медведев, макар и очевидно недемократична, беше технически законна, то нулирането на мандатите не е. Прибързаната процедура за приемане на поправките нарушава руското законодателство по няколко начина – заключение, потвърдено от най-висшата европейска група по конституционно право в нейното подробно правно становище. Европейският парламент нарече конституционните поправки на Путин „незаконно приети“.

Единственият логичен и честен политически отговор на това от страна на световните демокрации би бил да откажат да признаят Владимир Путин за легитимен лидер на Русия след 7 май – по същия начин, по който отказаха да признаят легитимността например на Николас Мадуро във Венецуела или на Лукашенко в Беларус.