Вижте най-грозния съветски автомобил, правен някога! Снимки :

Едно не може да му се отрече на Съветския съюз – въпреки всички провали в автомобилостроенето, не се е отказвал да наподобява западните си конкуренти.

Така например НАМИ се опитва да възпроизведе легендарното BMW Isetta, като го нарича „Белка“.

В същия период – през 50-те години на миналия век – институтът експериментира и в областта на минивановете.

Резултатът е НАМИ-013, който някои определят като най-грозния съветски автомобил, правен някога, пише „Уебкафе бг“.

Още на пръв поглед си личи, че инженерният подход към колата е меко казано необичаен. Ако ви изглежда така, сякаш предната и задната част са разменени и от снимките не става ясно къде точно се намира шофьорската седалка – спокойно, не сте единствени.

Причината е, че двигателят е разположен зад задния мост, а резервната гума е под малкия преден капак. Местата на водача и на предния пасажер са изнесени малко пред предните гуми, което спомага за странния вид на НАМИ-013.

Това е изцяло нова концепция, която до момента не е изпробвана в СССР и, съвсем логично, започва да създава проблеми още с първите си тестове.

Въпреки че за двигателят уж е оставено предостатъчно пространство, той бързо започва да прегрява. Освен това често при изпитанията се случват и течове на масло. Кормилната система е директно изтръгната и взета от ЗИС-110 – един от възможно най-луксозните за времето си съветски автомобили.

Затова сред редките плюсове на подобието-на-миниван НАМИ-013 е хидравликата.

Първоначално колата е приета радушно и съветските инженери ѝ предричат светло бъдеще. Причината е не само хидравликата, но и просторното купе, барабанните спирачки и независимото задвижване на всяка гума поотделно.

Големият преден прозорец пък давал на шофьора прекрасна видимост към пътя.

На терен автомобилът се оказва неудобен и не достатъчно маневрен. Ускорението от 0 до 100 км/ час става за 50 секунди – представяне, което дори и за времето си е крайно незадоволително.

Някои от служителите в завода на НАМИ наричали модела „Чита“ – на името на шимпанзето, което участва в игралните филми за Тарзан от 30-те години. Не се знае дали това е било продължение на традицията колите на института да получават животински наименования, или и на екипите дизайнът на колата никак не им е допадал.

Факт е, че от минивана е произведена една-единствена бройка, която търпи множество промени, преди проектът да бъде напълно загърбен.

За трите години, в които съществува – от 1950 до 1953 г., прототипът успява да измине около 10 хил. тестови километра. През това време са променени процепите за охлаждане на двигателя, добавен е радиатор в предната част и се правят редица неефективни изменения по затоплянето на купето.

Първоначално НАМИ-013 е снабден с двигател от ГАЗ „Победа“ с 63 конски сили, който осигурява максимална скорост от 113 км/ час.

Плановете на института са след завършване на пробите да разработят специален боксеров двигател за минивана, но осъзнават, че колата е обречена на неуспех.

По-късно инженерът Юрий Долматовский заявява, че така или иначе никога не е имало планове за серийно производство на НАМИ-013.

Отново под ръководството на Домлатовский през 1954 г. проектът за миниван на НАМИ е окончателно приключен и прототипът е нарязан за скрап.