Василев ще държи сметки в заведенията да се плащат само при касов бон. От бранша се страхуват от лоши клиенти!

Това е една от идеите на Василев, с които да се повиши събираемостта. Целта е клиентите да имат правото да откажат да платят сметката си в заведение, ако не бъде издадена касова бележка. Пред “24 часа” Василев заяви, че мярката е “чудесна” и работи добре в Гърция.

Идеята обаче би създала проблеми, коментират от бранша пред “Дневник”.

Предизвикателството ще е голямо за сервитьорите, на които може да се наложи да гонят клиенти, които са решили просто да станат и да си тръгнат. Според тях такава постановка дава поле за изява на недобросъвестни посетители на заведенията.

Василев казва, че очаква тазгодишният бюджет да се изпълни както е планиран – с 3% дефицит, което удовлетворява условието за приемането на България в еврозоната.

Финансовият министър сподели още, че с Европейската централна банка са водени разговори да се разреши осъществяването на сделки в евро. Предвижда се, в периода, в който цените ще се обявяват едновременно в двете валути, да може да се приемат плащания и в евро, ако не са в брой.

Идеята обаче също би създала проблеми.

„Ще ви отговоря това, което самата ЕЦБ ще отговори. Тя не разрешава двойна циркулация преди въвеждането на еврото. След това разплащания в две валути се допуска само за много кратък период – един месец например“, посочи Радев при изслушването си в Народното събрание в средата на юли.

Управителят на БНБ обясни, че и сега в плана за приемане на еврото е регламентирано, че през първия месец след въвеждането му в обръщение ще циркулират двете валути – левове и евро.

„Това се прави с цел да се изтеглят левовете – вие ще плащате в левове, но рестото ще е в евро. Няма как обаче за дълъг период от време да плащате сметка от 1 лев плюс едно евро – това означава две счетоводства“, обясни Радев.

Пред “24 часа” Асен Василев посочи, че в момента не се планира поемането на нов държавен дълг. При изготвянето на проектобюджета за догодина ще се прецени дали има нужда от това.

“Доста по-евтино за нас ще бъде да се финансираме дългово – не само държавата, но и бизнесът, когато влезем в еврозоната“, посочва той.