България се включва в доставката от ЕС на боеприпаси за Украйна!

Подготвя се решение на Министерския съвет, с което България ще заяви, че желае да участва в инициативата на ЕС за предоставяне на един милион боеприпаси за Украйна, съобщи за БНТ заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов.

През март София не се включи в плана на ЕС, финансиран от Европейския механизъм за мир. Решението идва дни след като министърът на отбраната Тодор Тагарев подписа в Брюксел меморандум за присъединяването на страната ни към Многонационалната инициатива на НАТО за складиране на боеприпаси.

Две инициативи – едната на НАТО, другата – на ЕС. В първата вече участваме, във втората предстои да се включим.

Многонационалната инициатива за съхранение на боеприпаси на НАТО, известна като MAWI, има една цел: разполагане на боеприпаси, амуниции и оръжия на точно определени места в страни-членки, които силите на НАТО да използват при необходимост.

Някои от тези сили са осемте батальонни бойни групи, разположени от Балтийско до Черно море. Групата у нас се води от Италия и беше активирана след войната на Русия в Украйна.

Втората инициатива е на ЕС за предоставяне на 1 милион 155-милиметрови боеприпаси за Украйна, в която предстои да участваме.

България определено ще се стреми да стане част от коалицията, осигуряваща боеприпаси за Украйна. Това обяви военният министър Тодор Тагарев пред „Политико“. Решението, което предстои да бъде взето от МС, изданието определя като „рязък завой в политиката на Балканската страна“.

„В момента ние трябва да подготвим и подготвяме решение на МС за присъединяване, да нотираме това присъединяване към Европейската агенция по отбрана“, заяви Атанас Запрянов.

ЕС осигурява 2 млрд. евро за тези 1 млн. боеприпаси. Те могат да бъдат директно осигурени от страните, които имат 155-милиметрова артилерия; чрез обща поръчка; или чрез производство от местната индустрия. България може да участва в третия компонент.

„Отбранителната ни индустрия ще бъде част от списъка на потенциалните производетели и тя ще може да кандидатства и да получава такива задачи“, допълни Запрянов.

В момента две фирми у нас произвеждат такива снаряди. Решението, според експерти, е закъсняло, но правилно.

„Трябва да се направи нов анализ, доколко е имало и нежелание да се включи България в тази инициатива, тъй като подобна беше политиката на служебното правителство“, коментира Христо Гаджев, председател на Комисията по отбрана.

България няма такива снаряди, защото има на въоръжение стари 152-мм артилерия. Но предстои да купим 155-милиметрови.

„Което означава, че ние трябва да подновим и складовите си наличности, използвайки възможността да се освободим от стари боеприпаси с концепцията да закупим нови“, допълни Гаджев.

Цената на снарядите, които бихме произвели или дали на Украйна, ЕС ще овъзмезди финансово. Възможностите за това проучи преди месеци на посещение у нас европейският комисар Тиери Бретон.

„Сега правителството има всички инструменти да върне България на масата в европейската отбрана“, каза Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната.

По втората инициатива, която е на НАТО, България заяви участие с меморандума, подписан от министър Тагарев преди дни в Брюксел. Целта е боеприпаси и оръжейни системи да бъдат предварително разположени за употреба при нужда, включително и по Източния фланг.

„Ние имаме многонационална бойна група. Ако някоя от държавите-участници иска нейни формирования в техен интерес да съхраняват боеприпаси на наша територия, ние, бидейки част от тази инициатива, можем това да го направим. Като, разбира се, това е възмездно, договаря се между страните на двустранна основа“, каза Атанас Запрянов.

И двете инициативи – на ЕС и НАТО – са свързани, според експерти.

„Боеприпасите са за ползване при отбрана, а тези бойни групи са за отбрана на страните. И за отблъскване дори на желание евентуално за нападение над страните-членки на НАТО“, заяви Христо Гаджев, председател на Комисията по отбрана.

„До нас има война и ние не трябва да допуснем някой да си помисли, че не сме готови и не сме способни да предотвратим всеки опит за агресия, за провокация срещу нас“, каза Велизар Шаламанов.

Не закъсня и реакцията на бившия министър на отбраната в служебния кабинет Димитър Стоянов.

„Как депутати, „експерти“ по национална сигурност и отбрана,  от 49-то Народно събрание са стигнали до извода, че България може да предостави още въоръжение и боеприпаси от наличните в Българската армия на Украйна? Ако притежават достоверна информация, то как е стигнала до тях и няма ли нарушение на ЗЗКИ? Другият начин е просто да говорят наизуст, както често се е и случвало“, попита Стоянов в профила си във Фейсбук.

Очаква се НАТО да вземе още решения за повишаване на сигурността по Източния на Срещата на върха на Алианса през юли във Вилнюс.