Рекетът на Путин не мина! Цяла Европа съди Газпром за спрените доставки!

Спирането на доставките на газ за европейските страни в опит да „накаже със студ“ потребителите от единствения си голям експортен пазар може да струва скъпо на „Газпром“.

Това анализира Moscow Times.

Една след друга европейските компании завеждат съдебни дела срещу руския газов монополист, за да възстановят загубите си, чиято обща стойност към май 2023 г. може да надхвърли 17 млрд. долара.

В четвъртък полският „Европол газ“ обяви началото на арбитражна процедура срещу „Газпром“. Компанията, която управлява полския участък от газопровода „Ямал-Европа“, по който се изпомпва газ от Западен Сибир до клиенти в Германия, иска 6 млрд. злоти, или 1,45 млрд. долара.

Сумата включва просрочени плащания за транспортиране в размер на 850 млн. злоти и още 5 млрд. злоти като „пропуснати ползи“, заяви пред „Ройтерс“ полският министър на държавните активи Яцек Сасин.

В статията на Moscow Times не се споменава България да е част от подалите искове страни чрез своята компания „Булгаргаз“, въпреки че бе сред първите две европейски държави, за които Русия спря кранчето – още от 27 април 2022 г.

Около 10 компании вече са подали искове срещу „Газпром“. Рекордният иск – за 12,5 млрд. долара – е от германската Uniper, която купува 20 млрд. куб. м газ годишно от Русия.

Като най-голям вносител на руски газ в Германия и един от инвеститорите в проекта „Северен поток 2“, Uniper е на ръба на фалита и де факто беше национализирана, след като остана без ключов доставчик и беше принудена да купува гориво на рязко покачващи се цени на спот пазара.

Германското правителство похарчи 29 млрд. евро, за да спаси компанията.

RWE, друг германски вносител на газ, който получава 1 млрд. куб. м годишно, иска от „Газпром“ още около 1 млрд. долара.

Италианската Eni предяви иск през май, без да разкрива сумата му. Въпреки това, предвид обема на покупките – около 20 млрд. евро – тя може да достигне милиарди евро, както се случи с германските вносители.

Към края на февруари исковете срещу „Газпром“ от европейски клиенти достигнаха 15 млрд. долара, а след исковете от Eni и „Европол газ“ те са поне 17 млрд. долара, смята The Moscow Times.

Като е изисквал плащане в рубли и е получавал откази, Газпром е загубил половината от износа си на газ през миналата година. Продажбите за външните пазари – 100 млрд. куб. м – бяха най-ниските от последните години на СССР.

Китай ще получи 22 млрд. куб. м от това количество чрез газопровода „Силата на Сибир“, докато износът за Европа и Турция ще спадне рязко до 28 млрд. куб. м, което е три пъти по-малко от изнесеното през 2022 г. Общият обем може да се окаже най-ниският от средата на 70-те години на миналия век.