Иван Кръстев пред ”Дойче веле”: Ако Украйна спре да се сражава, това е краят ѝ!

Русия започна тази война, но ако внимателно сте слушали речта на президента Путин навярно ви е направило впечатление, че той говори за една дълга, никога не свършваща война. Това ме кара да мисля, че временно прекратяване на огъня не значи край на войната, смята политологът.

За нас, европейците, тази война е от екзистенциална важност, за мнозина извън Европа, тя е просто още една война. Страни като Индия или Бразилия не подкрепят Русия, но това, което ги интересува е не как ще свърши войната, а кога ще свърши.

Позицията на Китай е по-сложна. Ние не знаем дали китайската мирна инициатива отпреди седмица е желанието на Пекин да стане говорител на не-Западния свят или това е стъпка към по-активна подкрепа на Русия. Не е тайна, че Москва има огромна нужда от муниции и руското ръководство настойчиво моли Китай да му предостави тези муниции.

Пекин гледа на тази война през призмата на засилващата се конфронтация със САЩ, в този смисъл военна подкрепа за Москва значи повече проблеми за САЩ в Европа, но такава подкрепа също значи разрив на отношенията с ЕС, коментира той.

Социологическото проучване в 10 страни, което проведе Европейският съвет за външна политика в началото на годината, показва нещо важно: увеличава се броят на хората, които мислят, че мирът е възможен единствено ако Украйна спечели. През май миналата година такова мнозинство имаше само сред поляците, а в момента такова е преобладаващото мнение и във Великобритания, и във Франция. Германия е много разделена, но нека да си припомним, че преди една година преобладаващото мнозинство казваше, че най-важното е войната да свърши.

И в други европейски страни наблюдаваме същата тенденция: нараства броят на хората, които виждат мир единствено след победа на Украйна. Как да си го обясним? От изследването се вижда, че действат поне три фактора:

Едното е, че украинските военни победи от лятото и есента на миналата година убедиха много повече хора, че украинската победа е възможна. Колко голяма ще е тя, дали ще бъде освободена цялата територия – това е съвсем друг разговор. Мнозина от онези, които през май искаха мир веднага, мислеха, че Украйна така или иначе е обречена и по-добре войната да свърши сега, защото иначе ще загинат повече хора.

Вторият фактор: имаше огромен страх от „Путиновата зима“ и от това, че Европа не би могла да издържи без руски газ. Но комбинацията от правителствени политики и по-топла зима превърна Путиновата зима в дълга „Шолцова есен“, а страхът на мнозина се оказа неоправдан.

Трето: във всички страни наблюдаваме рязко намаляване на страха от ядрена война, а той беше особено силен в Западна Европа, анализира Кръстев.